Петдесет нюанса освободени

- Разбира се, Рос, давай - каза Крисчън и затвори.

Това беше третият разговор, който проведе по време на пикника. Бе събул обувките и чорапите си и ме гледаше, опрял ръце на коленете си. Якето му лежеше върху моето на земята. Беше прекалено топло. Лежах на одеялото до него. Жълтата трева ни скриваше от погледите на всички, шумът от къщата се чуваше, но отдалеч. Бяхме като в отрязано парче... рай. Той сложи още една ягода в устата ми и аз я засмуках с наслада, без да откъсвам поглед от потъмняващите му очи.

- Вкусна ли е? - прошепна Крисчън.

- Много.

- Насити ли се?

- На ягодите - да.

Очите му святкаха опасно.

- Госпожа Джоунс знае как да приготви пикник. - Засмя се.

- Да, няма спор - прошепнах.

Изведнъж той се изви, легна до мен, сложи глава на корема ми и затвори очи. Изглеждаше щастлив. Зарових пръсти в косата му.

А после той въздъхна тежко, извади телефона си, погледна екрана и отговори.

- Какво има, Уелч? - каза остро. Заслуша се и изведнъж се стегна и бързо се изправи.

- Денонощно... Благодаря - каза през зъби и затвори.

Настроението му се промени за секунди. Моят закачлив флиртуващ съпруг изчезна. На негово място до мен седеше друг мъж

- студеният пресметлив господар на вселената. Настръхнах от изражението му. Той набра някакъв номер и попита:

- Рос, какви акции имаме в „Линкълн Тимбър“?

Мозъкът ми завря. „О, не, какво става?“

- Значи така. Консолидирате акциите в „Грей Ентърпрайзис“, уволнявате борда, освен главния изпълнителен директор... Не ме интересува... Чувам те много добре. Просто го направи... Благодаря, и ме дръж в течение. - Затвори и ме изгледа безизразно.

„Мамка му! Бесен е!“

- Какво е станало?

- Линк.

- Линк? Бившият мъж на Елена?

- Същият. Той е платил гаранцията на Хайд.

Гледах го в шок. Устата му беше стисната в черта.

- Е, ще изглежда като пълен идиот - казах, но не можех да прикрия ужаса си. - Искам да кажа, че Хайд извърши поредното си престъпление в момента, в който го пуснаха под гаранция.

- Имате право, госпожо Грей. Точка за вас.

- И какво направи ти току-що? - попитах.

- Изиграх го.

- Не беше ли малко... импулсивно?

- Аз съм си импулсивен.

- Много добре ми е известно.

Очите му се присвиха и той каза сухо:

- От доста време държа този план в задния си джоб.

- Така ли?