Петдесет нюанса освободени

харесваше. Стисна ръката на Крисчън и посочи нещо, което изобщо не бях аз. Засмях се с глас. Легнах бързо. И на мен ми харесваше тази игра.

- Тед, чух мама. Ти чу ли я?

- Мамо!

Тонът му беше почти заповеднически. Същият като баща си, а беше само на две. Засмях се.

- Теди! - обадих се и легнах загледана в небето с глуповата усмивка на лицето.

- Мамо!

Чух как стъпките им приближават. Газеха през тревата. Теди вървеше пред Крисчън.

- Мама! - изпищя Теди, все едно бе намерил съкровището на Сиера Мадре, и скочи върху мен.

- Хей, момченце! - Залюлях го в скута си и целунах пухкавата му бузка. Той се засмя, целуна ме и се отскубна от прегръдката ми.

- Здравей, мамче. - Крисчън се усмихваше над мен.

- Здравей, тати - усмихнах се.

Той вдигна Тед, седна до мен и го сложи в скута си.

- И внимателно с мама - каза му укорително.

Засмях се. Слава богу, че иронията не ме напускаше. Крисчън извади блакберито си от джоба и му го даде. Това щеше да ни даде пет минути спокойствие. Максимум. Тед го заоглежда със смръщени вежди, сериозно, сините му очи впити в екрана, точно както баща му четеше мейлите си. Крисчън зарови нос в косата му и сърцето ми се напълни с щастие така както балон се пълни с въздух, преди да литне. Бащичко! Като две зрънца грах! Двамата ми най-любими мъже на света.

Разбира се, Тед беше най-талантливото дете на планетата -нали съм му майка, няма начин да мисля иначе. А Крисчън... е, Крисчън си беше Крисчън. Бяла тениска, джинси, самата съблазън. Какво бях направила, за да получа всичко това?

- Изглеждате добре, госпожо Грей.

- И вие, господин Грей.

- Мама е много красива, нали? - прошепна Крисчън в ухото на Тед. Но той беше много по-заинтересован от телефона на татко си.

- Не мога да му се начудя - засмях се.

- Знам. Не мога да повярвам, че утре ще е на две - каза Крисчън някак замислено. Протегна ръка, сложи я на корема ми и след малко добави: - Хайде да си направим много деца.

- Поне още едно. - Усмихнах се.

- Как е дъщеря ми?

- Добре е. Май спи.

- Здравейте, господин Грей, здрасти, Ана.

Беше Софи. Десетгодишната дъщеря на Тейлър. Вървеше към нас през тревата.

- Соиии - изпищя Тед, щом я видя. Метна телефона настрани и се отскубна от ръцете на Крисчън.

- Гейл ми даде две ледени близалки. Може ли да дам едната на Тед?

- Разбира се - казах. „Ох, господи, сега ще се омаже!“

- ’алка. - Той протегна ръце към нея и тя му даде близалката. Вече се беше разтекла.