Петдесет нюанса освободени

- Ела, дай на мама. - Взех близалката от него и бързо я напъхах в устата си да оближа потеклия сок. „Хм... много вкусно... червена боровинка“.

- Моя! - запротестира Тед, гласът му бучеше от негодувание.

- Твоя. - И му я върнах в не чак толкова течен вид. Той се усмихна и я напъха в устата си.

- Може ли да заведа Тед на разходка? - попита Софи.

- Да, разбира се.

- Но не далече! - каза Крисчън.

- Няма, господин Грей. - Бадемовите очи на Софи го гледаха сериозно. Тя май мъничко се страхуваше от него. Хвана Теди за ръка и бавно го поведе през високата трева.

- Спокойно, Крисчън. Какво може да им се случи тук?

Той обаче изобщо не беше спокоен. Настаних се в скута му.

- Освен това Тед обожава Софи.

Той завря нос в косата ми и каза:

- Тя е прекрасно дете.

- И е толкова хубава. Русо ангелче.

Крисчън застина и сложи ръце на корема ми.

- Ех, момичета, момичета... - Усетих тревога в гласа му. Увих ръце около врата му.

- Не бива да се тревожиш за нея поне още три месеца. Тук е на сигурно място.

Той ме целуна зад ухото и прокара зъби до меката част.

- Както кажете, госпожо Грей. - И ме захапа. Извиках.

- Нощес беше много хубаво. Трябва да го правим по-често.

- И аз така мисля.

- Това би било възможно, ако спреш да работиш.

Врътнах очи и той ме прегърна по-здраво. Усетих усмивката му във врата си.

- Връткате ми очи ли, госпожо Грей? - Заплахата в гласа му беше осезаема и много съблазнителна. Но заради децата реших да не обръщам внимание на сладката болка в слабините си.

- „Грей Пъблишинг“ има писател сред бестселърите на „Ню Йорк Тайме“ Продажбите на Бойс Фокс са феноменални, сайтът за електронни издания е голям удар и най-сетне имам екипа, който исках.

- И правиш пари в тези трудни времена! - добави той гордо. -Но все пак те харесвам боса, бременна и в кухнята.

Погледнах светналите му очи.

- И на мен ми харесва. - Той ме целуна и пак ме погали по

корема.

И сега, както го бях хванала в добро настроение, реших да повдигна болезнената тема.

- Мислил ли си за предложението ми?

Той застина.

- Отговорът ми е не, Ана.

- Но Ела е такова хубаво име.

- Не. Няма да кръстя дъщеря ни на майка си. Не. Край на този разговор.

- Сигурен ли си?

- Да. - Хвана брадичката ми в дланта си и ме погледна в очите. Беше ядосан. - Откажи се, Ана, нямам намерение да цапам детето си с миналото си.

- Съжалявам. Добре. - „По дяволите! Не искам да се ядосва“.

- Така вече е по-добре. Няма смисъл. Накара ме да призная, че я обичам, завлече ме до гроба й. Това е достатъчно.

„О, не!“ Завъртях се в скута му и хванах в длани главата му.