Петдесет нюанса освободени

Теди се изскубна от ръцете на Крисчън. Сега пък реши, че иска да ходи. Това мое своенравно дете! Хванах го за едната ръка, баща му за другата, и тръгнахме бавно към къщата, като го люлеехме високо във въздуха, а Софи подскачаше край нас.

Открихме Тейлър пред гаража. Беше един от малкото му почивни дни. Беше с джинси и тесен бял потник и се мъчеше да оправи някакъв стар мотор. Махнах му.

Стоях пред вратата на стаята на Тед и слушах как Крисчън чете приказка.

- Аз съм Лоракс. И ще ви говоря от името на дърветата...

Когато надникнах тихичко в стаята, Крисчън продължаваше да чете, а Теди спеше дълбоко. Погледна ме, затвори книжката и включи бебефона с камерата до креватчето на Тед. Погали го по бузата, изправи се и излезе на пръсти. Не се стърпях и се засмях.

Когато затвори безшумно вратата и се отдалечихме, той ме прегърна и каза:

- Господи, колко го обичам! Но когато спи е страхотно!

- Никога не съм била по-съгласна с теб.

Очите му бяха топли, меки.

- Не е за вярване колко бързо минаха две години.

- Знам.

Целунах го и се сетих за раждането: спешното цезарово сечение, ужасът, който преживя Крисчън, спокойствието на доктор Грийн, когато животът на Малката точица беше в опасност.

- Госпожо Грей, от петнайсет часа сте с родилни болки. Контракциите ви намаляха въпреки че ви вляхме гштоксин. Ще се наложи да направим цезарово сечение. Бебето е застрашено. -Беше повече от категорична.

- Крайно време беше - каза Крисчън и се опита да я убие с поглед.

Тя не му обърна никакво внимание.

- Тихо, Крисчън. - Стиснах ръката му. Гласът ми беше слаб, отпаднал, всичко около мен се въртеше - машините, стените, облечените в зелено хора. Но преди това имах да свърша нещо важно... Какво беше... О, да, сетих се.

- Искам да го родя сама, както другите жени.

- Госпожо Грей, моля ви. Цезарово!

- Моля те. Ана - пригласяше умолително Крисчън.

- После ще мога ли да поспя?

- Да, бебчо, да - почти проплака той и ме целуна по челото.

- Искам да видя Малката точица.

- Ще я видиш.

- Добре тогава - прошепнах.

- Най-сетне - каза доктор Грийн. - Сестра, повикайте анесте-зиолога.

- Доктор Милър, готови за цезарово! Госпожо Грей, ще ви преместим в операционната.

- Операционната? - казахме в един глас и двамата.

Да. Веднага!

И вече се движехме. Летяхме по някакви коридори, лампите на тавана се сляха в една дълга бяла движеща се лента.

- Господин Грей, трябва да облечете престилка и панталони.

- Моля?

- Веднага, господин Грей!

Той стисна окуражително ръката ми и тръгна.

- Крисчън! - извиках в паника.