Петдесет нюанса освободени

Крисчън пусна ръката ми, смъкна тениската през главата си и я метна на стола. С едно движение махна късите гащи и банския и събу джапанките. „Дали някога ще се наситя да гледам голото му тяло?“ Той беше неземно красив и само мой. Кожата му грееше - беше хванал малко загар. Косата му бе пораснала и падаше над челото. Аз бях една безкрайно щастлива жена с много, много късмет!

Той хвана брадичката ми, дръпна я леко, за да пусна устната, която бях захапала, и прокара палец по следите, оставени от зъбите ми.

- Така е по-добре - каза и тръгна към гардероба, където бяха всичките му дрехи. От долното шкафче извади два чифта метални белезници и маска за очи, като онези в самолетите.

Белезници! Никога не бяхме ползвали истински белезници. Погледнах към леглото. Къде по дяволите мислеше да ги закачи? Той се обърна и ме изгледа с потъмнелите си, луминесцентно святкащи очи.

- С тези може да боли. Ако дърпаш много силно, могат да ти охлузят кожата. Но наистина искам да те закопчая с тях.

Устата ми пресъхна.

- Ето. - Тръгна бавно към мен и ми подаде едните белезници.

- Искаш ли първо да ги пробваш?

Бяха тежки, солидни, металът - студен. Мислено се помолих да не се налага да ме оковават в такова нещо. Тоест по предназначението им, в реалния живот.

Крисчън ме наблюдаваше напрегнато.

- Къде са ключовете? - попитах с треперещ глас.

Той протегна ръка и ми показа малко метално ключе.

- С тези се отключват и двата чифта. Всъщност с тях се отключват всички белезници.

„Че той колко има?“ Не си спомнях да съм виждала такива белезници в шкафа с „музейните експонати“ в Червената стая.

Крисчън погали бузата ми с показалец, плъзна го до устата ми и се наведе. Очаквах да ме целуне, но той само попита:

- Ще играем ли? - Гласът му беше дрезгав и тих и цялото ми същество се наля с желание, желанието се стече гъсто дълбоко под корема ми, разпъна вътрешностите ми.

- Да - казах задъхано.

- Добре. - Той се усмихна и ме целуна съвсем леко по челото. - Вероятно ще се нуждаем от ключова дума. „Спри“ няма да стане, понеже ще го казваш, но няма наистина да искаш да спра -каза и потърка нос в моя. Това беше единственият контакт между нас. Сърцето ми заблъска. „Господи! Как успява да го прави само с думи?“

- Няма да боли, но ще е интензивно. Много интензивно, защото няма да ти дам възможност да мърдаш. Разбра ли ме?

Господи, звучеше така възбуждащо! Дишах задъхано. И вече треперех от възбуда. Слава богу, че бяхме женени, иначе щеше да е много конфузно. Погледнах пениса му. Беше възбуден.