Петдесет нюанса освободени

- Да, разбрах. - Едва чух гласа си.

- Избери дума, Ана.

„Каква дума!?“

- Ключова дума - поясни нежно той.

- Близалка - казах задъхано.

- Близалка? - развесели се той.

-Да.

Той се усмихна и отстъпи назад да ме огледа.

- Интересен избор. Вдигни си ръцете.

Вдигнах ги, той хвана плажната ми рокля, издърпа я през главата ми и я метна на пода. Протегна ръка и аз му върнах белезниците. Той ги сложи на нощното шкафче, остави там и маската, дръпна завивката от леглото и тя падна на пода.

- Обърни се.

Обърнах се и той разкопча горнището на банския ми и го пусна на пода.

После дръпна ластика и освободи косата ми. Събра я в шепа и я подръпна. Направих крачка назад към него. Опирах се на гърдите му. Усещах ерекцията му. Той наклони главата ми настрани и ме целуна по врата.

- Днес беше много непослушна - каза в ухото ми. Думите му разлюляха тялото ми.

- Да - прошепнах.

- Хм. И как мислиш да поправиш тази грешка?

- Ще трябва да я преживея и ще направя така, че да не се повтаря.

Меките му целувки ме побъркваха. Усетих усмивката му върху кожата на врата си.

- А, госпожо Грей, вие сте непоправима оптимистка.

Прибра грижовно косата ми, раздели я на три части и бавно

я сплете на плитка. Когато я завърза с ластика, я дръпна леко и прошепна в ухото ми:

- Сега е време за урока.

Грабна ме през кръста, седна на леглото и ме метна върху коленете си. Усещах твърдия му пенис опрян в корема ми. И ме из-пляска силно по задника. Само веднъж. Изскимтях. Той ме метна на леглото по гръб и ме изгледа с поглед като топяща се лава. Имах чувството, че ще експлодирам на милиони парчета.

- Знаеш ли колко си красива? - Прокара пръсти по бедрото ми. Кожата ми пламтеше. И не само кожата. Без да откъсва очи от мен, той стана от леглото и взе двата чифта белезници. Грабна единия ми крак и ловко щракна едната гривна около глезена ми. Заболя ме.

Той вдигна левия ми крак, повтори процедурата и глезените ми вече бяха закопчани. Все още нямах представа къде мисли да закопчае свободните гривни.

- Седни - заповяда той и аз изпълних, без да се колебая.

- Свий коленете си и увий ръце около тях.

Не разбирах накъде отива тая работа, но свих крака до брадичката си и увих ръце около тях. Той се наведе към мен, целуна леко устните ми и сложи маската върху очите ми. Не виждах нищо. Само чувах. А всичко, което чувах, бе бързото ми шумно дишане. Чувах и как вълните се блъскат в яхтата и усещах люлеенето.

Господи! Толкова бях възбудена... вече... а бе едва началото.

- Каква е ключовата дума, Анастейжа?

- Близалка.