Петдесет нюанса освободени

- Крисчън - казах, - ще подпиша всичко, което кажете с Карик.

Не беше сефте да подписвам нещо под негово настояване.

Крисчън вдигна поглед от вестника, погледна ме и извика:

-Не!

Седях и не знаех какво да кажа.

- Това е за твоя защита.

- Крисчън, Ана, смятам, че това трябва да го обсъдите насаме скара ни се Грейс. Погледна Мия, после и Карик, и ми се стори,

че май и те са сгазили лука.

- Ана, това няма нищо общо с теб - каза Карик някак извинително.

Крисчън погледна баща си. Очите му бяха студени и присвити. Майко мила! Беше полудял!

Всички започнаха да говорят оживено. Изкуствено весели разговори. Мия и Кейт станаха да прибират масата.

- Определено предпочитам наденички - възкликна Елиът малко прекалено ентусиазирано.

Погледнах пръстите си. Дали господин и госпожа Грей си мислеха, че се омъжвам заради парите му? Крисчън нежно хвана ръцете ми.

- Стига.

Как бе разбрал какво мисля?

- Не обръщай внимание на баща ми - каза така, че да го чуя само аз. - Полудял е заради Елена. Цели се в мен, а не в теб. Ще ми се майка ми да може да си затваря устата понякога.

Знаех, че Крисчън все още е под пара от разговора между него, Карик и Елена предната вечер.

- Той има право, Крисчън. Ти си много богат. А аз не нося нищо в този брак. Само студентските си заеми.

Очите му бяха празни.

- Анастейжа, ако ме напуснеш, можеш спокойно да вземеш всичко със себе си. Веднъж вече го направи, и знам какво изживях.

- Това беше друго - прошепнах. Думите му ме бяха развълнували. - Но ако ти решиш да ме напуснеш?

Можех да се поболея само от мисълта за такава вероятност.

Той изсумтя с отвращение и поклати отрицателно глава.

- Крисчън, знаеш, че често правя глупости. Представи си, че направя някоя ужасна глупости и ти... - Погледнах пак ноктите си. Едва се удържах да не се разтреперя от болката и страха да н< го изгубя. Дори нямах сили да довърша изречението.

- Спри! Спри веднага! Тази тема е забранена за коментари. Никакви предбрачни споразумения, Ана. Нито сега, нито... никога. - И ме погледна с онзи поглед „Откажи се, докато е време“. После погледна майка си и попита: - Мамо, може ли да направим сватбата тук?