Петдесет нюанса освободени

Той ме целуна - искрена, молеща прошка целувка. Хванати за ръце се отправихме към масата за вечеря, където гаспачото вече ни чакаше.

Стюардът сервира крем брюлето и дискретно се оттегли.

- Защо винаги връзваш косата ми на плитка? - попитах. Беше ми любопитно, нищо повече. Седяхме един срещу друг, кракът ми - увит около неговия. Тъкмо се канеше да вземе лъжичката за десерта. Застина. Лицето му помръкна.

- Просто не искам косата ти да се закачи на нещо и да те оскубя, без да искам - отвърна и за миг мислите му отплуваха нанякъде. - Може би е просто навик - каза замислено. Изведнъж очите му се отвориха широко, паника разшири зениците му.

Какво си беше спомнил? Нещо болезнено, нещо от онези години в детството? Не, не исках да му напомням за това. Пресегнах се през масата и сложих показалеца си върху долната му устна.

- Няма никакво значение. Не е нужно да ми казваш. - Усмихнах му се топло и окуражително и макар да изглеждаше притеснен, той бързо се отпусна. Целунах ъгълчето на устата му.

- Обичам те - казах и той ми се усмихна с онази срамежлива усмивка, от която ме заболяваше сърцето. - И винаги ще те обичам, Крисчън.

- И аз - каза тихо.

- Макар че съм толкова непослушна?

- Защото си толкова непослушна - усмихна се той.

Мушнах лъжицата през горената захар на десерта и поклатих

глава. Дали някога щях да го разбера? Хм... брюлето беше стра-хотно.

Стюардът разчисти чиниите от десерта и ни остави сами. Крисчън взе бутилката розе и напълни отново чашите ни. Огледах се, за да съм сигурна, че сме сами, и го попитах:

- Защо не трябваше да ходя до тоалетната?

- Наистина ли искаш да знаеш? - попита той с грейнали от страст очи, устните му бяха извити в полуусмивка.

- Искам. - Отпих от виното.

- Колкото по-пълен е мехурът ти, толкова по-силен е оргазмът, Ана.

Изчервих се.

- О, разбрах.

Това вече обясняваше много. Цял живот нямаше да ми стигне да наваксам и да науча всичко, което господин Секс Експерт вече знаеше.

- Е... Ами... - Отчаяно се мъчех да се хвана за нещо друго, да сменя темата.

Той ме съжали и попита:

- Какво искаш да правиш тази вечер? - И се усмихна загадъчно. Бях готова да правим това, което искаше той. Може би да

приложим някоя от останалите му теории на практика. Свих рамене.

- Аз знам какво искам - каза той. Взе чашата си, стана, протегна ръка към мен и ме подкани: - Хайде, ела!

И ме поведе към салона.

Айподът му беше включен към високоговорителите. Той избра песен.

- Танцувай с мен. - Дръпна ме в ръцете си.

- Настояваш ли?

- Настоявам, госпожо Грей.