Петдесет нюанса освободени

- Добро утро и на теб - усмихнах се. Обичах да го гледам как се бръсне. Вдига брадичката си нагоре и бавно и внимателно прокарва ножчето в дълга линия. Улових се, че съвсем несъзнателно повтарям действията му. Вдигам брадичка нагоре, точно така, като него... Той се засмя, обърна наполовина сапунисаното си лице към мен и попита:

- Наслаждаваш ли се на шоуто?

- Едно от моите топ пет за всички времена - казах, а той се наведе и ме целуна бързо, като омаза лицето ми със сапун. „О, Крисчън, бих те гледала с часове!“

- Искаш ли да те обръсна пак? - прошепна дяволито и насочи самобръсначката към мен.

Свих устни, преструвайки се на сърдита.

- Не, другия път ще си направя кола маска.

Спомних си радостта на Крисчън в Лондон, когато разбра, че съм си обръснала космите долу. Беше ми любопитно какво е да нямаш косми там. А знаем за котката и любопитството. Разбира се, не го бях направила по стандартите на господин Взискателен...

- Какво си направила, по дяволите? - викна развълнувано Крисчън. Беше хем втрещен, хем ужасен, хем развеселен. Бяхме в стаята ни в Браунс Хотел, близо до Пикадили. Той седна в леглото, запали нощната лампа и ме загледа. Устата му - едно голямо отворено О. Беше някъде към полунощ. Придобих цвета на чаршафите в Червената стая и придърпах сатенената си нощ-ничка, за да се прикрия. Той грабна ръцете ми и ме спря.

- Ана!

- Аз... ами... обръснах се.

- Виждам, но защо? - каза ухилен до ушите.

Скрих лице в ръцете си. „Защо ме е толкова срам?“

- Ей - каза нежно той и свали ръцете ми. - Не се крий. - Беше захапал устната си, за да не избухне в смях. - Кажи ми защо? Защо? - Очите му танцуваха весело по тялото ми. „Какво му е смешното?“

- Престани да ми се смееш!

- Не ти се смея. Извинявай! Просто съм... щастлив. О, кажи ми защо го направи?

Поех дълбоко дъх.

- Тази сутрин, след като тръгна за срещата си, влязох да си взема душ и се сетих за правилата ти.

Той примигна. Хуморът в очите му се изпари; гледаше ме изпитателно и сериозно.

- И си отбелязвах наум какво мисля сега за повечето от тези неща. Сетих се за козметичния салон и си помислих, че би те зарадвало. Това искаше преди. Но нямах чак толкова смелост да ида на кола маска... - Гласът ми изчезна в тих шепот.

Очите му запламтяха, но вече не весело: не се усмихваше на глупостта ми, а ме гледаше с любов.

- О, Ана - каза задъхано, наведе се и ме целуна нежно. - Ти ме омагьосваш все повече и повече. - Устните му докосваха моите, дланите му стискаха лицето ми.