Петдесет нюанса освободени

Беше някаква доста неприятна обикновена весела мелодия. Някакво латино? Крисчън ме погледна, усмихна се и затанцува. Буквално ме помете с музиката из салона.

И тогава чух гласа на мъжа. Като топящ се карамел. Бях чувала песента, но не помнех къде. Той ме пречупи през кръста, засмя се на изненадата ми. Смеех се с него. Очите му - оживели, весели. После ме вдигна и ме превъртя под ръката си.

- Танцуваш толкова хубаво! Дори не личи, че аз не умея.

Той не каза нищо, само се усмихна все така загадъчно. Зачудих

се дали мисли за нея. За... госпожа Робинсън. Нали тя го бе научила да танцува. И да чука. Не се бях сещала за нея напоследък. Не я беше споменавал от рождения си ден и доколкото бях успяла да разбера, бизнес отношенията им бяха приключили. Но колкото и да ми бе неприятно да призная - добре го беше научила.

Той пак ме пречупи през кръста и ме целуна бързо по устните.

- Любовта ти ще ми липсва - казах, припявайки с думите на песента.

- Много повече от „липсва“ - каза той и ме завъртя отново. После запя в ухото ми и аз затанцувах с гласа му.

Песента свърши. Крисчън ме погледна в очите. Неговите изведнъж бяха станали тъмни и опасно горещи. Веселието си бе отишло. Дъхът ми секна.

- Ще си легнеш ли с мен? - прошепна той. Като молба от най-закътаното местенце в сърцето му.

„Крисчън, аз казах „да“ преди двайсет дни!“ Но знаех, че това е неговият начин да се извини, да се увери, че всичко между нас е наред и че лошите думи са забравени.

Когато се събудих, слънцето бе изгряло, нахлуваше през люковете на каютата, а морската вода се оглеждаше в тавана и образуваше по него светли люлеещи се вълнички. Крисчън го нямаше. Протегнах се и се усмихнах. Хм... наказателно чукане плюс правене на любов за извинение. Комбинация за всеки ден. Зачудих се какво ли би било да си легнеш с двама мъже - с ядосания Крисчън и със сладкия Ще-Направя-Всичко-Което-Поже-лаеш Крисчън. Много ми беше трудно да преценя кой от двамата харесвам повече.

Станах и отидох в банята. Той беше там. Гол, само по хавлия около кръста. Бръснеше се. Обърна се и се усмихна широко. Изобщо не го притесни фактът, че нахлух така. Едно бях разбрала за него - той никога не заключваше вратата, никъде, ако е сам. Не

исках да мисля сега за това, прекалено тежка мисъл за сутринта.

- Добро утро, госпожо Грей - каза той, пръскаше навсякъде прекрасното си настроение.