Петдесет нюанса освободени

О, архитектката! Трябваше ли да ми напомня за нея... Гиа Ма-тео, приятелка на Елиът, която бе работила по къщата на Крисчън в Аспен. При всяка среща с нея тя само дето не си пъхаше циците в устата му. Цялата отгоре му, като обрив по тялото.

- Сега пък какво има? - възкликна Крисчън. Поклатих глава.

- Кажи ми - продължи да настоява той.

Как можех да му кажа, че мразя Гиа? Презрението ми не беше рационално. А и не исках да се излагам като някоя ревнива съпруга, каквато всъщност бях.

- Нали не си още ядосана заради това, което направих вчера?

- въздъхна той и пъхна носа си между гърдите ми.

- Не, гладна съм - казах, напълно наясно, че това ще го разсее и ще спре да ме разпитва.

- Ама защо не казваш?

Сен Пол дьо Ванс беше средновековно укрепено село на върха на най-красивото място, което бях виждала. Вървяхме прегърнати по тесните улички, ръката ми беше напъхана в задния джоб па късите му гащи. Тейлър и Гастон, или може би Филипе (така и не можех да ги различа), вървяха след нас. Минахме през малък площад с много дървета, където трима старци играеха на топчета. Въпреки жегата носеха традиционните си барети. Имаше много туристи, но се чувствах спокойна и на сигурно място, сгушена под рамото на Крисчън. Имаше толкова интересни неща! Малки алейки и улички, дворчета с фонтани с каменни фигури, древни и съвременни статуи и безброй очарователни малки бутици и магазинчета.

Влязохме в първата галерия. Крисчън се загледа разсеяно в изложените еротични фотографии. Понамести леко тъмните си очила. Голи жени в различни пози. Фотографът беше Флоранс Д’Ел.

- Не точно това имах предвид - казах неодобрително. Напомниха ми за кутията му със снимки. Зачудих се дали ги е унищожил.

- И аз така мисля - каза той и ми се усмихна. Хвана ме за ръката и тръгнахме към следващата галерия. Запитах се дали е редно да му позволя да снима и мен така.

Другата изложба беше на художничка, която правеше предимно натюрморти. Плодове, зеленчуци, в много близък план и в ярки цветове.

- Тези ми харесват. - Посочих три картини с чушки. - Напомнят ми когато режеше зеленчуците в моя апартамент. - Засмях се. Устата му се изкриви в опит да прикрие смеха си, но не успя.

- Все си мисля, че тогава се справих доста компетентно. Просто бях малко бавен. Но това е, защото ти ме разсейваше - каза и ме дръпна в прегръдката си. - Къде би ги сложила?

-Кое?

- Картините - попита той, душеше ухото ми. После леко захапа меката част. Слабините ми се свиха от желание.

- В кухнята.

- Хм. Добра идея, госпожо Грей.