Петдесет нюанса освободени

„Не, Крисчън, не е!“ Тази мисъл ме натъжи. За първи път се зачудих дали някога ще има край. Той винаги щеше да е Петдесет нюанса. Моят Петдесет нюанса. Дали исках да се промени? Не, не мисля. Исках само да се чувства обичан. Погледнах го крадешком. Един миг да се насладя на красотата му, на помитащия всичко по пътя си чар. И това беше мое. Но не беше само лицето му, прекрасните му фини черти, нито пък тялото му. Не само там бе магията, която ме държеше. Това, което ме влечеше към него така силно, бе всичко зад перфектната му външност. Неговата ранима и ранена душа. Това ме дърпаше и зовеше.

Той ме погледна полуразвеселено, полутревожно, сто процента съблазнително и секси, сгуши ме под рамото си и тръгнахме да си проправяме път през туристите към мястото, където Филипе, или може би Гастон, беше паркирал огромния мерцедес. Мушнах ръка в задния джоб на късите му гащи, щастлива, че не ми е сърдит. Но наистина, кое четиригодишно дете не обича майка си, независимо каква е? Въздъхнах и го прегърнах по-силно. Знаех, че охраната е зад нас, и се зачудих дали са обядвали.

Крисчън спря пред малък бутик за бижута, огледа витрината, след това ме погледна. Хвана дясната ми ръка и прокара палец по избледняващите червени следи от белезниците. Разгледа ги отблизо.

- Не боли - уверих го.

Той извади лявата ми ръка от джоба си и заоглежда и нея. Платиненият часовник „Омега“, който ми беше подарил първата сутрин в Лондон на закуска, прикриваше следите. Гравираният надпис все още ме насълзяваше.

Анастейжа Ти Си Моето Всичко Моята Любов, Моят Живот Крисчън

Въпреки всичко, въпреки всичките си петдесет нюанса моят съпруг можеше да е ужасно романтичен. Погледнах бледите следи от белезниците. Но пък можеше и да е и ужасно жесток. Вярно, само понякога. Той пусна лявата ми ръка, вдигна брадичката ми и ме изгледа внимателно. Очите му бяха разтревожени.

- Не боли - повторих. Той вдигна ръката ми до устните си, обърна я и целуна вените на китката ми.

- Ела - каза и ме поведе в магазина.

- Заповядай - каза Крисчън и отвори кутията, в която бе опакована платинената гривна. Току-що я беше платил. Беше изключителна, толкова деликатна, такъв нежен филигран във формата на абстрактни цветя с малки диаманти в средата на цветчетата. Закопча я около китката ми. Беше широка и покри червените следи. И струваше трийсет хиляди евро! Така поне мислех: не можах да проследя добре разговора с продавачката. Говореха на френски. Никога не бях носила нещо толкова скъпо.

- Ето, така е по-добре - каза той.