Пир за врани

— Моят син Уилас е способен младеж — отвърна той: отказваше да приеме ясния й намек. — Кракът му може и да е изкривен, но ум не му липсва. А Гарлан скоро ще вземе Бистра вода. С тях двамата Предела ще е в добри ръце, ако се окаже, че съм необходим другаде. Управлението на страната трябва да е на първо място, често казваше лорд Тивин. И се радвам, че мога да донеса на ваше величество добра вест в това отношение. Моят чичо Гарт се е съгласил да служи като главен ковчежник, както пожела лорд баща ви. Сега пътува към Староград, за да вземе кораб. Синовете му ще го придружат. Лорд Тивин спомена нещо за намиране на места и за двамата. В Градската стража може би. Усмивката на кралицата замръзна толкова здраво, че тя се уплаши зъбите й да не се пропукат. „Гарт Грамадния и двете му копелета в златните плащове… Тирелите да не си мислят, че ще им поднеса държавата на златен поднос?“ Дъхът й секна от нахалството на Мейс.

— Гарт ми служеше добре като лорд-сенешал, както служеше и на баща ми преди мен — продължаваше Тирел. — Кутрето имаше нюх за златото, признавам го, но Гарт…

— Милорд — прекъсна го Церсей, — боя се, че има някакво недоразумение. Помолих лорд Джилс Росби да служи като новия ни главен ковчежник и той ми оказа честта да приеме.

Мейс я зяпна.

— Росби? Онзи… кашлящият? Но… въпросът вече е уреден, ваше величество. Гарт е на път за Староград.

— Пратете гарван до лорд Хайтауър и го помолете да се погрижи чичо ви да не взима кораб. Ще ни е крайно неприятно, ако Гарт рискува да пътува по море през есента за нищо. — Усмихна се учтиво.

По дебелия врат на Тирел плъзна червенина.

— Но… лорд баща ви ме увери, че…

В този момент се появи майка му и пъхна ръка под мишницата му.

— Явно лорд Тивин не е споделял плановете си с нашата регентка и мога да се досетя защо. Но това е, няма смисъл да тормозим нейна милост. Тя е съвсем права, трябва да пишеш на лорд Лейтън, преди Гарт да е тръгнал. Знаеш, че морето ще го поболее и пръднята му ще стане още по-неприятна. — Лейди Олена удостои Церсей с беззъба усмивка. — Стаите на съвета ви ще миришат много по-хубаво с лорд Джилс, макар че ако трябва да съм откровена, кашлянето му мен лично би ме разсейвало. Всички обожаваме добрия чичо Гарт, но той все пак страда от газове, не може да се отрече. Неприятните миризми ме отвращават. — Сбръчканото й лице се сбръчка още повече. — В интерес на истината долових някакъв неприятен дъх в святата септа. Може би и вие сте го усетили?

— Не — хладно отвърна Церсей. — Дъх, казвате?

— По-скоро воня.

— Сигурно ви липсват есенните ви рози. Твърде дълго се задържахте тук. — Колкото по-скоро се отървеше от дворцовата свита на лейди Олена, толкова по-добре. Лорд Тирел несъмнено щеше да изпрати приличен брой рицари да я отведат в безопасност до дома, а колкото по-малко мечове на Тирел останеха в града, толкова по-здрав щеше да е сънят на кралицата.

— Наистина, признавам, че копнея за ароматите на Планински рай — отвърна невъзмутимо старата дама. — Но, разбира се, не мога да си замина, преди да съм видяла моята сладка Марджери омъжена за скъпия ви малък Томен.

— Аз също очаквам с нетърпение този ден — намеси се Тирел. — Двамата с лорд Тивин впрочем вече се канехме да насрочим датата. Може би двамата с вас ще подновим това обсъждане?

— Скоро.

— Скоро ще е добре — изсумтя лейди Олена. — Хайде, Мейс, време е да оставим нейно величество с нейната… скръб.

„Ще те видя мъртва, дъртачке — обеща си Церсей, щом Кралица та на тръните заситни между двамата седем стъпки високи телохранители близнаци, които се забавляваше да нарича Левия и Десния. — Ще видим от теб колко благоуханен труп ще се получи“. Старата беше два пъти по-умна от сина си, това беше ясно.

Кралицата измъкна сина си от Марджери и братовчедките й и се запъти към вратите. Дъждът най-сетне беше спрял. Есенният въздух миришеше приятно и свежо. Томен свали короната си.

— Сложи си я — заповяда Церсей.

— Вратът ме заболя — оплака се момчето, но се подчини. — Ще се оженя ли скоро? Марджери каза, че веднага щом се оженим, можем да отидем в Планински рай.

— В Планински рай няма да ходиш, но можеш да пояздиш до замъка. — Церсей махна на сир Мерин Трант. — Докарай кон за негово величество и попитай лорд Джилс дали може да ми окаже честта да се повози в носилката ми. — Нещата се задвижваха по-бързо, отколкото бе очаквала; нямаше време за прахосване.

Томен се зарадва, че ще може да язди, а лорд Джилс, разбира се, се почувства поласкан от поканата й… макар че когато го помоли да стане главен ковчежник, започна да кашля толкова силно, че тя се уплаши да не умре на място. Но Майката се оказа милостива и по някое време Джилс се съвзе достатъчно, за да може да приеме, и дори взе да кашля имената на хората, които иска да смени: митнически служители и назначени от Кутрето търговски посредници, дори един от пазителите на ключовете.

— Назовете която крава пожелаете, стига млякото да тече. И ако се повдигне въпрос, включил сте се в съвета от вчера.