Пир за врани

— Ще си глупава, ако направиш Мейс Тирел своя Ръка — призна сир Кеван, — но още по-глупава ще си, ако го направиш свой враг. Чух какво се е случило в Коридора на Светилниците. Мейс е трябвало да прояви благоразумие и да не поставя публично такива въпроси, но въпреки това е било неразумно да го засрамиш пред половината двор.

— По-добре това, отколкото да търпя още един Тирел в съвета. — Укорът му я подразни. — От Росби ще излезе добър главен ковчежник. Виждал си носилката му, с резбите и копринените завески. Конете му са по-пищно украсени, отколкото на повечето рицари. Толкова богат човек не би трябвало да има проблеми с намирането на злато. Колкото до поста на Ръка… кой би могъл по-добре да довърши работата на баща ми от брата, който беше с него на всичките му съвети?

— Всеки се нуждае от човек, на когото да може да се довери. Баща ти имаше мен, а преди време — майка ти.

— Той я обичаше много. — Отказа да мисли за мъртвата курва в ложето му. — Знам, че двамата сега са заедно.

— Моля се за това. — Сир Кеван я изгледа продължително. — Твърде много искаш от мен, Церсей.

— Не повече, отколкото баща ми.

— Уморен съм. — Чичо й посегна към чашата си и отпи глътка. — Имам жена, която не съм виждал от две години, мъртъв син за оплакване, друг син за женене и да поеме лордството. Замъкът Дари трябва да се укрепи, земите му да се пазят, изгорените ниви да се разорат и да се засеят. Лансел се нуждае от помощта ми.

— Томен също. — Церсей не беше очаквала, че ще се наложи да уговаря Кеван. „С баща ми никога не си играеше на скромност“. — Страната има нужда от теб.

— Страната. Да. И домът Ланистър. — Отпи отново от виното. — Добре. Ще остана и ще служа на негово величество…

— Чудесно — започна тя, но сир Кеван извиси глас и я прекъсна:

— …стига да ме обявиш не само за Ръка, но и за регент, и да се оттеглиш в Скалата на Кастърли.

Церсей го зяпна.

— Аз съм регентът.

— Беше. Тивин нямаше намерение да те остави да продължиш в тази роля. Каза ми, че плановете му са да те върне в Скалата и да ти намери нов съпруг.

Гневът й се надигна.

— Говореше за такива неща, да. Казах му, че нямам желание да се омъжвам пак.

Чичо й остана безразличен.

— Щом не искаш нов брак, няма да ти го натрапвам. Но колкото ло другото… ти вече си господарката на Скалата на Кастърли. Мястото ти е там.

„Как смееш!“ Едва се сдържа да не му го изкрещи. Вместо това отвърна:

— Освен това съм кралицата регент. Мястото ми е с моя син.

— Баща ти не мислеше така.

— Баща ми е мъртъв.

— За моя скръб и за скръб на цялото кралство. Отвори си очите и се огледай. Кралството е в развалини. Тивин сигурно щеше да може да оправи нещата, но…

— Аз ще оправя нещата! — Церсей побърза да смекчи тона. — С твоята помощ, чичо. Стига да ми служиш вярно, както служеше на баща ми…

— Ти не си баща си. А Тивин винаги смяташе Джайм за своя законен наследник.

— Джайм… Джайм е положил клетва. Джайм никога не мисли, смее се на всичко и на всеки и казва каквото му дойде в главата. Джайм е просто един чаровен глупак.

— И все пак той беше първият ти избор за Ръката на краля. Какво излиза, че си ти тогава, Церсей?

— Казах ти, бях се поболяла от скръб, не мислех…

— Да — съгласи се сир Кеван. — Точно затова би трябвало да се върнеш в Скалата на Кастърли и да оставиш краля с тези, които мислят.

— Кралят е мой син! — Церсей се изправи.

— Така е. И по това, което видях от Джофри, ти си толкова непригодна като майка, колкото и като регент.

Тя плисна чашата си в лицето му.

Сир Кеван стана, тежко и с достойнство.

— Ваше величество. — Виното потече по страните му и закапа от късо подрязаната му брада. — С ваше позволение може ли да се оттегля?

— С какво право си позволяваш да поставяш условия на мен? Не си нищо повече от един от рицарите на баща ми.

— Не притежавам земи, наистина. Но имам известни доходи и заделени средства. Когато умираше, моят баща не забрави нито едно от децата си, а Тивин знаеше как да възнагради добрата служба. Храня двеста рицари и мога да ги удвоя, ако се наложи. Ще се намерят и волници, които биха тръгнали след знамето ми, разполагам и с достатъчно пари, за да купя наемници. Би било благоразумно от ваша страна да не ме подценявате, ваше величество… а още по-благоразумно да не ме превръщате в свой враг.

— Заплашваш ли ме?

— Съветвам ви. Ако не пожелаете да ми отстъпите регентството, назначете ме за кастелан на Скалата на Кастърли и направете Матис Роуан или Рандил Тарли Ръка на краля.

„Знаменосци на Тирел, и двамата“. Без думи остана от това предложение. „Купен ли е? — зачуди се. — Нима е приел златото на Тирел, за да продаде дома Ланистър?“