Планетата на Шекспир

Твърде дълго пътувахме, каза Кораба. Просто не можем да се върнем. Пътувахме близо хиляда години. Ако веднага потеглим обратно, ще са ни необходими почти още хиляда години. Може би малко по-малко, тъй като няма да намаляваме скоростта, за да разглеждаме планети, но ще пристигнем след приблизително две хиляди години, откакто сме излетели. Навярно даже доста по-късно, защото забавянето на времето ще окаже влияние, а ние не разполагаме е никакви достоверни данни за това забавяне. В момента сигурно вече сме забравени. Ще съществуват записи, но е много вероятно те да са загубени досега или забравени, или просто объркани. По времето, когато се върнем, ще бъдем толкова старомодни, че човечеството няма да има никаква полза от нас. От нас, от вас, от Никодим. Ще ги притесняваме, като им напомняме за жалките им опити преди векове. Никодим и ние ще бъдем технически остарели и излишни. Ти също ще бъдеш излишен, но в друг аспект — варварин, дошъл от миналото, за да преследва. Ще си остарял социално, етично, политически. В техните очи ще бъдеш потенциално опасен, умствено изостанал тип.

— Слушай — възпротиви се Хортън, в това, което казваш, няма никакъв смисъл. Имаше и други кораби…

Може би някои от тях са намерили подходящи планети, рече Кораба, скоро след като са тръгнали. В такъв случай те са се върнали благополучно на Земята.

— Но ти си продължил нататък и все по-нататък.

Изпълнявахме нарежданията, отвърна Кораба.

— Искаш да кажеш, че си търсил планети.

Търсенето не бе ограничено по време, забеляза Кораба.

— Предполагам, че е така — каза Хортън, — въпреки че това е нещо, за което не сме мислили. Имаше толкова много неща. за които изобщо не бяхме помислили. И много неща, предполагам, за които въобще не ни казаха. Тогава отговори ми на следния въпрос. Да допуснем, че не бе намерил тази планета. Какво щеше да направиш?

Щях да продължа да търся.

— Може би милион години?

Ако е необходимо, и милион години

, съгласи се Кораба.

— А сега, след като си я намерил, не можем да се върнем.

Това е вярно, потвърди Кораба.

— Тогава каква е ползата, че сме я намерили? — попита Хортън. — Намерихме я, а Земята никога няма да научи за това. Мисля си, че истината е, че ти не желаеш да се върнеш. Там няма да има нищо за теб.

Кораба не отговори.

— Отговори ми — извика Хортън. — Признай си.

— Вече няма да получите никакъв отговор — обади се Никодим. — Кораба ще пази мълчаливо достойнството си. Вие го обидихте.

— Да върви по дяволите Кораба — рече Хортън. — Чух достатъчно. Искам да получа някои отговори от теб. Кораба каза, че другите са мъртви…

— Имаше повреда — обясни Никодим. — Около сто години след излитането. Една от помпите престана да работи и камерите се нагорещиха. Успях да спася само вас.

— Защо мен? Защо не някой от другите?

— Много просто. Вие бяхте първи по ред отвърна логично Никодим. — Бяхте в камера номер едно.

— Ако бях в камера номер две, щеше да ме оставиш да умра.

— Не оставих никой да умре. Успях да спася само един от спящите. Когато свърших, бе прекалено късно за останалите.

— Направил си го по реда на номерата?

— Да — каза Никодим. — Направих го по реда на номерата. Има ли по-добър подход?

— Не — съгласи се Хортън. — Не, предполагам, че няма. Но когато трима от нас са били мъртви, никой ли не е помислил да се прекрати експедицията и да се върнем на Земята?

— Никой не е помислил за това.

— Кой взе решението? Предполагам, че е бил Кораба.

— Нямаше решение. Никой не го е споменавал.

Всичко се бе объркало, помисли си Хортън. Ако някой бе седнал и подготвил това с пълна концентрация и всеотдайност, граничеща с фанатизъм, не би могъл нарочно да обърка повече нещата.