Поглед в мрака

— За това не знам. Знам само, че каквото и да направят, ще е по собствено усмотрение и по причини, които ти няма да разбереш. — Салма прикрепи празен лист на дъската и започна да пише нещо. — Не очаквай, че ще седят като бръмбари и с часове ще разискват проблема. Изложи молбата си, изчакай да ти съобщят своя отговор и недей да спориш.

— Ще го запомня — каза Стенуолд и трепна, когато нещо разклати палатката. След миг го окъпа дневна светлина, проникваща свободно през платнищата, които група великани навиваха с отработени движения и завидна лекота, без да обръщат внимание на хората вътре. Стенуолд отстъпи инстинктивно, защото мъжете бяха огромни, с много черна кожа, някои бръснати до голо, други с рошави гриви бяла коса.

— Конощипородни — досети се той.

— Четирийсет на брой — кимна Салма. — И още половин стотица скакалецородни от Шо Ел, което, доколкото разбирам, е някъде далеч на изток, в самия край на Империята. Всички те са дезертьори от помощната войска.

— Не знаех, че е толкова лесно да дезертираш от имперската армия.

— Така е. Не смеят да дезертират, защото семействата им ще платят цената. Ние обаче се стремим да не оставяме вражески трупове на бойното поле. Цели разузнавателни отряди изчезват до последния човек, и редовните войници, и помощните. Така осоидите не знаят кой е загинал и кой е дезертирал. Сред помощните скоро се намериха такива, които осъзнаха потенциала на подобен подход, както и че тук, при нас, могат да намерят убежище. Морлейр и хората му дойдоха при мен по своя воля.

При тези думи един от гигантските конощипородни се обърна, кимна и изгледа с подозрение Стенуолд.

— Иди в Суон Рен — каза Салма, свали листа от дървената подложка и го даде на Стенуолд. — Предполагам, че принц Фелипе Шах все още зимува там с двора си. Надявам се, че още ме помни. Ако е така, това ще ти помогне да говориш с него.

— Суон Рен — повтори Стенуолд. Според оскъдните му познания за Федерацията, мястото с това име се намираше някъде северно от крепостта на молецородните Доракс, недалеч от южната граница на Федерацията.

— Добре ще е да тръгнеш веднага — посъветва го Салма. Минасецът отпреди малко дотича и му даде лист, на който беше скицирана картата на някаква местност, със стрелки и други означения. — Шеста армия се приближава към нашите позиции — обясни Салма. — Правим необходимото да ги забавим, залавяме съгледвачите им, но сега те са вдигнали две летящи машини във въздуха и това може да затрудни вашето изтегляне.

— Тръгвам веднага — кимна Стенуолд.

Салма вдигна ръка да го спре.

— Има едно име от старите времена, което не споменахме, Стен.

— Знам.

— И?…

— Доколкото знам, Тото още е с осите. Нищо чудно да са го прехвърлили в армията, която настъпва към вас.

— А. — Салма сведе поглед за миг, после протегна ръка на Стенуолд да се сбогува. — Желая ти късмет, Стен. И попътен вятър.

— Късмет и на теб — отвърна Стенуолд и тръгна обратно към „Скокливата мома“, която изпъваше въжетата си под напора на вятъра. Дълго щеше да помни Салма така — единствената неподвижна фигура сред гмежта на един лагер, който бързо се разпада на съставните си части.

5.

— Не вярвам да е само заради момичето. Нали? — попита Теорнис. Паякородният аристои не погледна към Неро само защото художникът работеше върху профила му и изрично беше помолил модела си да не мърда. — Така де, двамата не прекарахте много време заедно, преди тя да отпраши.

— Тя не остана дълго на борда — изтъкна Неро.

Теорнис задържа още миг-два зададената му поза — застинал с хитиновата писалка в ръка, — после добави още няколко думи в доклада, който предстоеше да изпрати. Вече беше приел двама мухородни куриери, които носеха пакети с документация, очакваше всеки момент да долети и трети. Въздушният им кораб се носеше над островния Кес, чийто боен флот се събираше за война в морето отдолу.

— Бях останал с впечатлението, че мухородните не си падат по засуканите флиртове. Че го карате направо — подхвърли разсеяно Теорнис.

— Нямам представа как го правят в Соларно. Сигурно се млатят с риба по главите или нещо такова. Там всички са луди за връзване. В дупките нещата наистина са доста опростени — отбеляза художникът, имайки предвид Егел и Меро. — По простата причина, че всичко се урежда предварително от семействата. Аз точно затова се махнах и не съм единственият. Не си ли се питал защо толкова много мухородни живеят в чужди градове? Защото е по-лесно да живеят далеч от дома, отколкото под носа на роднините си. А при вас как стават тези работи?