Поглед в мрака

Алданраелите не бяха от най-привързаните към града, но пък бързо бяха съзрели ползата от едно имперско нахлуване в Соларно. Теорнис си помисли за мухородното момиче, Таки. Колко сериозно приемаше тя случилото се. Е, желаеше й късмет. Нямаше значение дали усилията й да освободи Соларно щяха да се увенчаят с успех или не — и единият, и другият изход можеха да бъдат използвани по предназначение.

Теорнис сведе поглед към следващия доклад, изпратен му от агент, който действаше в град Кес, и се опита да прецени колко време ще мине, преди осородните да стигнат по един или друг начин пред портите на Колегиум.

Уловки и отклоняване на вниманието — така можеше да се определи соларнийската операция, игралната дъска, върху която Теорнис беше поставил своите нищо неподозиращи агенти. Неро изглеждаше добър избор, способен, макар и емоционално неангажиран, а и Теорнис по правило предпочиташе да използва мухородни там, където не си струваше да рискува паякородни. Авиаторката обаче беше неизвестна величина. Можеше да се окаже опасна. Или безценна. Дано е толкова добра, за колкото се има. Мислите му се съсредоточиха върху Таки, отдавна изпреварила техния въздушен кораб с отремонтираното си летало. „Спаси града си, ако можеш, моме — помисли си той. — Но преди всичко гледай да създадеш работа на осите. Успееш ли в това, пет пари не давам какво ще се случи със Соларно, ако ще да изгори до основи.“

Таки измина разстоянието от Селдис до Порта Мавралис, яхнала възходящото течение над Копринения път, който се виеше по периферията на Ръбатата пустиня. Използва последния си парашут да пренавие двигателя и с мъка се добра до летището на Мавралис.

Неро щеше да я последва някак си. Дори беше изтръгнал от нея неохотно обещание да го чака там, докато пристигне.

— Просто ме изчакай — помолил я беше. — Няма да се бавя много. А ти използвай времето да се ориентираш — огледай се, поразпитай, но не тръгвай, преди да съм дошъл.

Тя го беше изгледала със скръстени ръце.

— Ако чуя, че някой у дома има нужда от мен, тръгвам. Ако Соларно се нуждае от мен или приятелите ми се нуждаят от мен. — После отстъпи малко при вида на нещастната му физиономия: — Но иначе ще те изчакам. Стига да не се забавиш твърде много. — Продължи да го гледа с нарастващо подозрение. — Трябва да те питам нещо обаче. Защо изобщо ти пука? Това не е твоята битка и не ми е ясно какво изобщо правиш тук.

При тези й думи наперената му усмивка стана жалостива, после още по-наперена.

— Ами, защото те харесвам, момиче, защо иначе? — И това от устата на плешив мъж с буцесто лице, два пъти по-стар от нея, който дори не беше летец.

Таки още се опитваше да реши какво точно мисли за всичко това. Неро можеше да се окаже полезен в Соларно, като се има предвид колко бързо беше спечелил благоразположението на домина Джениса, бившата й работодателка.

Шокът от имперското нашествие все още тресеше Порта Мавралис. Осородните се опитваха да стиснат в юмрук Соларно и това неимоверно затрудняваше търговията в целия район на езерото. Повечето кораби бяха връщани, други биваха задържани на соларнийските докове, а на една малка част се разрешаваше да търгуват свободно — при това в подбора нямаше никаква система, сякаш осородните решаваха съдбата на всеки кораб с хвърляне на зарове. Колкото повече вести научаваше Таки, толкова повече се убеждаваше, че нашествениците действат несъгласувано и различните офицери дават различни заповеди. Другата голяма новина беше, че Кристалната партия все още правеше опити да се наложи като новия господар на града въпреки яростната съпротива на всички конкурентни фракции. Гражданите на Соларно много скоро щяха да потърсят сметка на тази шайка предатели, в това Таки не се съмняваше, веднага щом за всички станеше ясно в чии жестоки ръце са предали града им Кристалните.

Теорнис не я беше изпратил съвсем безпомощна на тази мисия. Дал й беше запечатано препоръчително писмо до главния си агент в Мавралис, с когото Таки се срещна на втория ден след пристигането си. Агентът на Теорнис се оказа стройна и лукава на вид паякородна жена, която се казваше Одиса.

— Все още пристигат бежанци от Соларно — обясни шпионката. — Близо четвърт от представителите на Нефритената партия в Дворна Светлинна са се събрали тук, в Мавралис, и твърдят, че са правителство в изгнание. Други са се пръснали още по-далеч по бреговете на Езгнано — в Принцеп Изгнана, Острандер, Дировешни и Часме. Осородните още се опитват да разчистят улиците на Соларно и да наложат контрол над града. Полковникът им още не е успял да се обяви за губернатор, а неколцина от водачите на Кристалната партия са мъртви.

— От чия ръка?

— Никой не знае — отвърна паякородната, но по усмивката й пролича, че има свои теории по въпроса. — В града цари атмосфера на силно недоверие и всички са заподозрени, включително и имперски фракционери, които се опитват да подлеят вода на главнокомандващия.

— Добре. — „Нека се боричкат помежду си и току-виж плячката им се изплъзнала под носа.“ — Трябва да разбера къде са отишли едни хора. Можеш ли да ми помогнеш?