Поглед в мрака

— Дайте сигнал на офицерите от въздушните отряди — нареди Претер и един от телохранителите му разгъна голям червен флаг и започна да го размахва в широки дъги над главата си. — И част от щракометците да дойдат тук. — Даваше си сметка, че това е била първата му сериозна тактическа грешка. Беше подценил новото оръжие и беше оставил щракометците в ариергарда на войската си.

Офицерите на леките въздушни отряди кацаха един подир друг наоколо му и той се завъртя на седлото си да ги огледа. Видя осородни войници с леки доспехи, които да не затрудняват излишно полета им, въоръжени с мечове, копия и огнените жила на Изкуството си. Те бяха опората на всяка имперска армия, но и даваха най-много жертви. Умираха със стотици, за да осигурят възможност на пехотата да се придвижи към центъра на бойното поле. Ала това беше предназначението им във всяка атака, затова съчувствието беше излишно.

— Дойде решителният момент, мъже! — ревна той. — Искам тежката пехота да стигне до гората и да смачка врага, но ако сме научили нещо от сражението със сарнианците, то е, че щраколъковете могат да покосят и най-тежко бронирания фронт. Знаете какво означава това. Искам да полетите към гората, по цялото й протежение, и да заемете позиции сред дърветата, където ще бъдете по-трудна мишена. — Нови експлозии изтрещяха надолу по склона и той обърна инстинктивно глава нататък. Непростима грешка от негова страна — като военачалник, той трябваше да запази самообладание и така да даде пример на останалите. — Знаете дълга си — добави той. — Заемайте се.

Не един и не двама сред офицерите на въздушните отряди увесиха нос при тази заповед, но всички разпериха криле и отлетяха към своите позиции. Претер обърна ездитното си животно и го пришпори назад покрай колоните от тежкобронирани бойци, като крещеше:

— Въздушните ще ви осигурят време да се придвижите! Не го губете! Веднага щом започнат атаката, искам да ви видя, че тичате!

Вдигна поглед към леките въздушни отряди, които кръжаха в небето. Както и очакваше, врагът предвиди хода му и още преди масираната атака да е започнала, десетки осородни войници западаха безпомощно към земята. Той не отдели погледа си от тях, защото беше негов дълг да види докрай клането, предизвикано от собствената му заповед.

А после щурмът започна, стотици летящи бойци се юрнаха като гигантски облак към дърветата, редиците им се сгъстяваха все повече и скоро вражеските щраколъкове сваляха цели гроздове мъже едновременно. Хипнотизиран от тази ужасяваща гледка, Претер остана глух за тропота и дрънченето на тежката пехота, която подтичваше напред доколкото го позволяваше теренът, войниците бяха вдигнали високо копията си, за да не се закачат в гъстия храсталак.

— Генерале!

Обърна се и видя куриер да каца недалеч от него, дотолкова покрит с прах, че приличаше на привидение.

— Какво става долу?

— Мухородни, генерале — докладва куриерът. — Летят над нас и пускат бомби. Целят се в автовозилата.

„Сигурно само тях могат да различат през пелената от прах.“

— Тръгнете напред — нареди Претер. — Тръгвайте веднага след пехотата и обстрелвайте укрепленията им по земя и от въздуха. А леките въздушни отряди да разчистят небето от мухородните.

— Слушам, генерале. — Куриерът излетя, но едва издигнал се във въздуха, падна обратно, прободен от стрела.

— Генерале!

Претер вече се обръщаше да види откъде е дошла стрелата.

Шокът се стовари отгоре му като удар с чук. Нови въздушни отряди се включваха в сражението. Само че не бяха имперски, а истинска сбирщина от мъже и жени — мухородни, молецородни, богомолкородни, дори бръмбароиди и полуродни. Сега, когато имперските въздушни отряди по това крило водеха битка при дърветата, новодошлите временно се оказаха без конкуренция в небето, спуснаха се към тежката пехота, удряха я по фланга кой където свари, стреляха с арбалети, лъкове или просто хвърляха разни неща по пехотинците. В атаката им нямаше нито ред, нито дисциплина, щурм като техния би бил срам за всеки имперски офицер, ала въпреки това в действията им се долавяше някакво единство. Парцаливите негодяи явно бяха тренирали заедно нападението.

Пехотата отвърна с жила, въздухът се нажежи и запука от енергийните залпове, но летящият враг вече се оттегляше, след като беше прекратил напредъка и развалил строя на имперското формирование.

Претер изкриви лице в гримаса.

— Едно отделение от тежката пехота да се върне тук! — извика той към телохранителите си. — Нека са две.

— Генерале?…

— По-бързо!

Обърна животното си. Вече знаеше какво трябва да направи. Най-после, миг преди да е станало твърде късно, положението му се изясни. Кой щеше да е следващият участък от терена, който да избухне под краката им? При ариергарда на войската му най-вероятно… или откъм обратния склон на хълма, който той използваше за наблюдателен пост в момента. Врагът бе имал предостатъчно време да обработи терена, да го подкопае и минира, при това със завидно умение. Собствените му съгледвачи не бяха забелязали и следа от цялата тази дейност.