Поглед в мрака

Фалмес обърна коня си и хората му — в по-голямата си част старите му следовници отпреди да срещне Салма — потеглиха след него. Салма разпери криле и се издигна над главата на Фалмес, Драгоценна призова своите, те се разгънаха в многоцветно великолепие, и го последва.

Веднага стана ясно какво е имал предвид Фалмес с последните си думи. Осородните бяха изгубили тази част от долината, имаше много загинали, други бягаха накъдето им видят очите, трети се оттегляха в стегнат ред. Дим от горящите машини вгорчаваше допълнително прашния въздух. Само един отряд в черно и златно беше останал на бойното поле — неколкостотин мъже, обградени в рехав кордон от хора на Салма. Драгоценна забеляза, че само неколцина от тях са осородни.

— От помощната войска са, Салма — каза тя. — Пчелородни.

— Виждам.

— Времето ни притиска, генерале — предупреди го Фалмес.

Салма кимна и тръгна напред. Видя няколко арбалета да се вдигат, но вярваше, че бързите му реакции и страхът от възмездие ще го предпазят.

— Кой командва тук? — попита на висок глас.

Войниците се раздвижиха, после напред излезе стар осороден. Салма се намръщи. Надявал се беше сред помощните войскари да няма високопоставен осороден офицер, който да възпре естествения им стремеж към дезертьорство.

— Ти трябва да си лордът от пущинака — заговори осородният с ясен глас, който с лекота преодоля разстоянието. — Аз съм генерал Претер от Шеста армия.

Последното предизвика раздвижване сред хората на Салма. „Генерал? Истински осороден генерал?“

— Генерале — каза Салма с пълното съзнание, че остатъкът от имперските сили няма да стои и да чака неговите речи. — На вас и хората ви мога да предложа един-единствен шанс. Предайте се, хвърлете оръжията си и аз ще ви пощадя живота.

— Трябва да ви поздравя за начина, по който проведохте това сражение, федерален — изрече генерал Претер, сякаш всичкото време на света беше негово. — Сега разбирам колко оскъдни са били ресурсите ви и колко далеч сте стигнали въпреки това.

— Ще се предадете ли? — настоя на своето Салма.

— Знаете, че няма да го направя.

Салма изскърца със зъби.

— В такъв случай се обръщам към помощните войскари с вас. Няма причина да отстоявате чужд инат и да умирате заради своите поробители. Може да се влеете в нашите редици, да се върнете по домовете си или да отидете където решите, но трябва да оставите оръжието, и то сега, веднага. Не разполагам с време да ви давам втори шанс. Защо да умирате за Империята, когато можете да живеете за собствения си народ?

Отговори му тишина. Пчелородните го гледаха втренчено. Нито един не помръдна и Салма прочете нескрита гордост, почти сърцераздирателна гордост, по лицето на генерала.

— Получихте отговор — каза осородният. — Не ви остава друго, освен да влезете в битка с нас. — С тези думи Претер се върна сред хората си, които сключиха щитове около него да го защитят.

— Салма, армията им сигурно се е прегрупирала вече. Нямаме време.

„Не мога да ги пощадя — помисли си студено принцът. — Ако сред тях нямаше генерал, може би, но така… Какви неща се налага да върша заради войната.“

— Доведи щракометците — нареди тихо той и Фалмес пришпори без колебание коня си, като извика на висок глас заповедта.

— Съжалявам, генерале — каза Салма и отстъпи назад. — Позволете да ви поздравя за мъжеството.

— Хайде да вървим — прошепна му Драгоценна и сложи ръка на рамото му. — Едва ли искаш да видиш това с очите си.

— Така е, не бих искал — кимна Салма. — И точно затова трябва да остана.

Новият цар не се срещна с него и Салма прие това за лош знак. Дошъл беше в Сарн по най-бързия начин, изтощил беше до смърт един кон, за да измине разстоянието с минимален ескорт в лицето на двама от бившите разбойници на Фалмес, комуто беше поверил командването на Равнинската чет до завръщането си.

А там, в пущинака, имперската армия напредваше упорито въпреки постоянните атаки на неговите хора. Смъртта на генерал Претер беше спряла осородните за два дни, колкото Малкан да внесе необходимите промени в организацията, а после отново бяха поели напред.

Едва влязъл в града, Салма се срещна с хлебаркородния Сфайот, който му докладва за бежанците. Фалмес може и да се грижеше за реда в армията му, но истинският народ на Салма беше тук — три пъти повече цивилни, предвождани от престарял хлебаркороден.