Поглед в мрака

Срещата в Сарн не приличаше на военен съвет, а на боен инструктаж. Времето за празни приказки беше отминало, ред беше на разговорите по същество и вземането на конкретни решения. Стаята беше малка, а около масата се бяха събрали едва десетина преговарящи. Сред тях нямаше държавници и политически лидери, които с една своя дума подпалваха война или сключваха мир, не, тук се бяха събрали командирите, които щяха да водят войната на практика. Освен Салма от Равнинската чет, около масата седяха Балкус, Паропс и мравкородният чуждоземец Плиус; Сидре, тънка богомолкородна със сурово лице, която командваше бойците от Древната съобщност заедно с мълчалива молецородна с многопластова броня, която така и не им каза името си; както и дебел бръмбаророден, представляващ така нареченото сарнианско опълчение — нередовна войска, съставена от доброволци измежду обитателите на чуждестранния квартал. В добавка към така изредените на съвета присъстваше и сарнианка с прошарена коса, тактик от царския двор. Салма се беше надявал, че царят лично ще ги удостои с присъствието си.

„Но пък царят ще чуе всичко, разбира се“ — утеши се той. Това би трябвало да е достатъчно. Салма кимна с усмивка на Паропс, когото не беше виждал от обсадата на Тарк.

— Командири — започна сарнианката, обръщайки се към всички им. — Осородните наближават. По наша преценка до битката остава най-много десетница.

— По-малко, бих казал — прекъсна я Салма. — Според собствената ми преценка.

Сарнианката го изгледа безизразно. „Дали вече могат да ме жертват? Дали не надживях ползата, която имат от мен?“ В лицето на тази празнота, зад която се криеха мислите на целия град, Салма изведнъж се почувства дребен — не принц и боен командир, а обикновен разбойник, когото градът-държава търпи по милост.

А после тя каза:

— От вашата позиция нещата се виждат по-ясно, тактик.

Салма едва не пропусна титлата покрай ушите си, но другите мравкородни около масата затаиха дъх, когато чуха сарнианката да я изрича. Но не титлите бяха важни.

— Разбрах, че сте се погрижили добре за моите хора — каза той. — Имах известни съмнения дали смъртта на царицата няма да промени договорките ни.

Лицето й остана все така безизразно, но това можеше да се очаква от мравкородните — външната проява на чувства беше рядкост и Салма беше свикнал с това. Уви, не разполагаше с никакви други белези, по които да съди за реакцията й.

— Изборът на монарх се подчинява не на кръвно родство, а на приемственост — уточни сарнианката. — Царят участваше в сключването на спогодбата с вас и вашите хора, следователно се чувства обвързан от поетите ангажименти. Разбрахме, че вършите добра работа на изток. Самотнишкият отряд, който ви пратихме, е пристигнал при вас, нали?

Стотна сарниански войници, толкова бяха сметнали за необходимо да му отделят. Явно бяха очаквали Салма да се сблъска фронтално с осоидите и всички да загинат геройски и напразно. Дано не ги беше разочаровал, че още е жив и че не е пропилял живота на нито един от въпросния отряд самоубийци.

— Бяха безценни — каза той.

— Но не са влезли в битка — отбеляза тактикът.

— Използвах ги за друго — отвърна Салма. Беше разпратил сарнианските войници в различните формирования на своята войска и мисловната връзка помежду им му помогна да координира действията по време на сложното сражение. Без тяхната помощ поне една от атаките неминуемо щеше да закъснее, да подрани, да се проточи или да премине предсрочно в отбой. Салма беше превърнал самотнишкия отряд в очите и ушите на своята стратегия, чрез които да издава заповеди и да получава доклади от десетки разпръснати по бойното поле формирования.

— Сарн отново има нужда от съдействието ви — уведоми го жената тактик. Другите командири следяха напрегнато размяната на реплики. Това, изглежда, не беше военен съвет, а среща между него

и офицерите на основната сарнианска армия.

— Имаме споразумение в този смисъл — отвърна Салма с готовност, която не му беше по сърце.

— Искаме да се срещнем с тях в полева битка — каза жената. — Царският двор смята, че полевата битка носи най-големи шансове за победа.

— Въпреки Битката при релсите? — попита Салма. Същият въпрос се четеше по лицата и на другите около масата.

— Сега и ние разполагаме с щраколъкове — напомни тактикът. — Въпреки това си даваме сметка за рисковете. Полевото сражение поне ще ни даде шанс да се оттеглим зад стените на града, ако нещата тръгнат зле. От друга страна…

Салма изчака жената да продължи, макар вече да се досещаше накъде върви разговорът.