Покварено сърце

— Там е работата — каза Джанет. — Всеки доклад и документ, до който тя може да е имала достъп, ще бъде поставен под въпрос. Адвокатите ще ударят джакпота.

— Аз бих го направила.

— Не би, а ще го направиш — каза й Бентън.

— От затвора ще излязат хора.

— От всякъде — отговори той.

— Гадняри, които ще искат да пратят благодарствени писма на Бентън и Кей. — Джанет пиеше газирано вино, очите й бяха насочени към Луси и Деси.

— За мен това е много реална заплаха — каза Донахю. — Няма как да знаете кой ще се отбие, а в днешно време е лесно да се открие къде живее някой.

— Класически случай по правилата на Кари — каза Джанет.

— И заради това ли е всичко?

— Заради нуждата й да владее положението. Да бъде бог — каза Бентън.

Едно от местата, на които можехме да отидем, беше Калифорния. Можехме да се преместим там и да сме в по-голяма безопасност, отколкото тук. Но перспективата да се изтръгнем от корените си беше плашеща и не вярвах, че идеята е добра. Не можехме да избягаме от Кари. Ако тя не искаше да я намерим, нямаше да я намерим, дори и да ни дишаше във вратовете. Струваше ни се невъзможно, че сме били в една и съща къща с нея и не сме имали никаква представа за това. Но точно това се бе случило. През по-голямата част от последните шест месеца тя се беше крила под земята в тунел, запечатан още от Гражданската война. Луси подозираше, че Кари е разбрала за него по същия начин като другите хора. Имаше го в старите документи. Просто трябва да потърсиш.

— А върхът в упражняването на власт — каза Бентън на Донахю — е да дебнеш, да откраднеш нечия идентичност и накрая и да му отнемеш живота.

— Което тя е направила с Шанел Гилбърт. — Донахю се загледа замислено в Луси, която играеше със Сок.

Ветрецът — хладен за август — довя аромата на розите покрай задния зид. Слънцето светеше в ярко оранжево над покривите и дърветата и скоро трябваше да вляза и да довърша вечерята, но не беше само това. Не исках да седя тук. Беше ми трудно да слушам тези истории. Бях ги чувала много пъти и те не ставаха по-хубави с всяко преразказване.

Шанел Гилбърт била подводен фотограф във флота. Напуснала армията, за да работи за американското Централно разузнавателно управление. Една от легендите й била Елза Мълиган, името, с което се бе нарекла Кари, когато „намерила“ трупа и се престорила на нейна икономка. Лоша история, най-лошата от всички, и бе свързана с кибертероризъм и повествование, основано на данни. Убитият в един бостънски хотел това лято Джоел Фагано също бил от ЦРУ. Двамата с Шанел Гилбърт били колеги, и двамата шпиони. Джанет познавала Шанел преди Луси и никой не ми бе казал какво означава това.

— Не знаем точно кога Шанел е привлякла вниманието на Кари. — Бентън продължаваше да говори за това, което всъщност не можеше да се обясни, не и докрай.

— Вероятно когато е започнала да работи като съветник на украинските служби за сигурност — предположи Джанет. — Ако не е това, кой да знае как някой се озовава в радара на Кари?

— Това е толкова субективно и лично като да избереш с кого да излизаш. — Марино отпи голяма глътка от бирата. — Като да си привлечен от някого. Винаги така съм си мислил.

— Хората повече си приличат, отколкото се различават. — Бентън си спомни за питието си и разклати леда, който тихо затропа в стъклото. — Влюбват се в онези, които приличат на тях. Шанел е била в добра форма и си е падала по екстремните спортове. Била е завладяващо привлекателна по един андрогинен начин. Би подействала на нарцисизма на Кари.

— И значи тя обсебва поне една от самоличностите на Шанел и дори превзема дома тук в Кеймбридж? Плюс това успява да си вземе рейндж ровър, джип, който нито полицията, нито ФБР не могат още да намерят. Трябва да й признаете, че е невероятно дръзка, сякаш от нищо не я е страх. — Донахю изглеждаше дразнещо впечатлена.

Хрумна ми, че вероятно нищо няма да й хареса повече от това да представлява прочуто чудовище като Кари.

— Човек най-добре се крие пред очите на всички — каза Бентън. — Съседите са видели червен рейндж ровър да влиза и излиза. Зърнали са млада жена. Защо не са помислили, че нещо не е както трябва? Кари сигурно е правила подобни номера безброй пъти по целия свят.

— Значи е откраднала живота или животите на Шанел — каза Донахю. — Тогава какво я е накарало да я убие след като се е върнала от Бермудите?

— Може да е било просто въпрос на практичност — каза Бентън. — Шанел не е живяла тук дълго. Така че Кари й е обсебила имота и когато тя се е появила, я е убила.

— Нещо обаче я е подтикнало към това решение. — Луси се бе върнала и бе седнала при нас. — И моята хипотеза е, че когато Кари те е простреляла и е видяла Шанел да ти помага да излезеш на повърхността, тоест да ти спасява живота, Шанел е била белязана да умре.

По същия начин, по който Кари бе белязала и Луси. Но прогоних тази мисъл. Не исках да си представям татуировката с водното конче. Не исках да си представям как Кари порязва Луси със същото ножче на швейцарската армия, което бе включила в жестоката композиция седемнайсет години по-късно.