Покварено сърце

— Ти слушаш ли ме? Защото не се шегувам. — Луси изглеждаше пламнала от емоции, от гняв и болка.

— Какво ще кажеш да ти разтрия гърба? Обещавам ти, че ще се почувстваш по-добре.

— Писна ми от твоите лъжи! Ти изневеряваш и крадеш доверие! — извика Луси. — Правиш адски лайняни неща! Не знаеш какво е да обичаш някого. Не си способна на това!

Въпреки случващото се Кари бе напълно спокойна, вниманието й от време на време прескачаше от една скрита камера на друга. Приличаше на екзотично влечуго, което проучва въздуха с раздвоения си език.

— Курва с курва!

— Някой ден ще ти напомня какво каза. И ще ти се ще да не си го правила. — Кари вдигна ръка, върху която имаше капка лосион, и се усмихна ведро.

— Ау, колко ме уплаши — каза саркастично Луси, вените на врата й бяха изпъкнали.

Кари започна да втрива лосиона бавно и сластно в лицето и шията си. Цъкаше с език към Луси все едно тя беше куче и й размахваше лосиона като кокал.

— Хайде. Сложи си малко. Ще ти го втрия точно както обичаш. — Потри длани. — Ще си стопля ръцете и ще вкарам магическата си отвара в твоята кожа. Нещо като импровизирана нанотехнология.

— Махни се от мен! — Луси яростно избърса сълзите си с ръка и изведнъж видеото спря.

Опитах се да го превъртя от началото. Но не можех. Нищо не можех да направя с него.

8.

Иконите бяха замръзнали. Кликах върху линка в съобщението, но не се случваше нищо. После също така внезапно линкът изчезна. Сякаш бях изтрила всяка следа от него в съобщението. Но със сигурност не го бях направила. Записът бе изчезнал пред очите ми като страшен сън. Беше се изпарил, сякаш си го бях въобразила. Огледах се във фоайето с тъмната засъхнала кръв, счупените стъкла, кървавата пихтия, където бе лежал трупът. Вниманието ми се спря върху стълбата.

Фибростъкло, гумирани стъпенки — четири на брой, платформа най-отгоре, идеално центрирана. И тя започна да ме притеснява както много други подробности в този случай. Стълбата бе сложена точно под лампата, която в някакъв момент се бе пръснала върху мраморния под. Ако Шанел наистина бе изгубила равновесие, би трябвало стълбата да се плъзне, вероятно да се наклони и да падне заедно с нея. Забелязах дантелени следи от окървавената й коса в околността на съсирената черна каша, върху която бе лежало тялото. Изглежда, че в някакъв момент тя бе помръднала главата си.

Или някой я бе преместил.

Не бяхме намерили отпечатъци от пръсти, стъпки, нищо, което да намеква за присъствие на втори човек, включително и икономката, която бе открила тялото. Спомних си, че голите стъпала на Шанел бяха напълно чисти. Както бе паднала, така и бе останала, не бе стъпвала в собствената си кръв. И изглеждаше, че и никой друг не е.

Започнах да се взирам още по-усърдно в мястото на смъртта й, което ставаше все по-подозрително. Междувременно се ослушвах за Марино и го чаках да се върне, за да отидем да проверим Луси. Вече почти очаквах нов сигнал за съобщение от телефона си, ново видео, и не спирах да се надявам, че Луси ще ми се обади. Написах й съобщение, докато внимателно оглеждах фоайето, като се съсредоточих върху местата от чист бял мрамор, търсех някакви признаци, че подът е бил мит в опит да се промени местопрестъплението, да се инсценира смъртта на Шанел. Все още не бяхме проверили за остатъчна кръв, за следи след измиване, а и вече не можехме да ги видим без химическа помощ. Не бях сигурна, че полицаите ще си направят труда, тъй като те изглеждаха убедени, че става въпрос за нещастен случай. Клекнах до работното си куфарче и отново го отворих.

Извадих шише реагент. Разклатих го и започнах да пръскам чистите участъци на пода. Веднага се появи правоъгълен участък и следите от бърсане светнаха в яркосиньо само на сантиметри от съсирената кръв, в която бе лежал трупът. Правоъгълникът бе от някакъв предмет, вероятно кофа, а другите следи зловещо изпъкваха върху белия мрамор.

Специално този химикал не изисква тъмнина и проникващата покрай носещата греда слънчева светлина и лекото осветление не попречиха на сапфиреносините следи да се появят. Виждах ги ясно, виждах и множество продълговати капки, някои малки като глави на карфици, други като пръски от остър ъгъл. Средна скорост. Като при бой.

Разгледах по-отблизо синята мъгла край мястото, където бе лежала главата. Вероятно пръски кръв. Спомних си и липсващия преден зъб, който намерих, когато пристигнах. Шанел бе имала кръвоизлив в устата и когато бе паднала на пода, изпаднала в безсъзнание или умираща, бе издишала смесица от въздух и кръв. Изглежда, някой бе почистил това място на пода в опит да премахне всички следи, които не отговарят на хипотезата за нещастен случай.

Точно така изглеждаше, но трябваше да съм консервативна и предпазлива. Можеше да има и други обяснения, като например фалшива положителна химическа реакция на нещо друго освен кръв. Или дори да беше невидима кръв, можеше да е била на пода от по-отдавна. Можеше да няма никаква връзка със смъртта на Шанел Гилбърт. Но не ми се вярваше.