Покварено сърце

Познавам племенницата си. Мога да позная кога е сигурна, че всичко, което казва и прави, не се наблюдава.

Тя вярваше, че разговорът й с Кари бе само между тях двете. Но не беше. Можех да си представя как би се почувствала Луси, ако знаеше, че в известен смисъл и аз съм в стаята заедно с тях. И в момента бях и се чувствах нелоялна. Чувствах, че предавам собствената си плът и кръв.

— Как беше тренировката? — Очите на Кари обхождаха стаята, откриваха камерите, които Луси не можеше да види. — Много хора ли имаше?

— Трябваше и ти да дойдеш да вдигаш тежести.

— Както ти казах, имам си работа, включително и изненадата.

Кари бе със същия тренировъчен екип, но нямаше и следа от автоматичното оръжие. На записа нямаше час и дата, той само отчиташе изтеклото време, което вече бе почти двайсет минути. Видях я как отваря малкия хладилник.

— Купих ти подарък. — Извади две бири „Сейнт Поли Гърл“, отвори ги и подаде едната зелена бутилка на Луси.

Тя се взря в нея, но не отпи.

— Не искам.

— Можем да изпием по една бира заедно, нали? — Кари прокара пръсти през изрусената си щръкнала коса.

— Не бива да я носиш тук. И не съм те молила.

— Няма нужда да ме молиш. Аз съм много предвидлива. — Кари взе ножчето на швейцарската армия от плота на хладилника, хвана здраво дръжката, разгъна едно острие с нокътя на палеца си и неръждаемата стомана проблесна.

— Не биваше да го правиш, без да те карам. — Луси свали спортния сутиен и бикините си; беше изпотена и зачервена от физическото усилие. — Ако ме хванат с алкохол в стаята, с мен е свършено. — Хвърли дрехите си в бамбуковия кош, който й бях купила аз, взе хавлиена кърпа и започна да се бърше.

— Ти се моли да не разберат, че имаш оръжие тук — каза Кари навъсено и добави за по-ефектно, докато разглеждаше тънкото блестящо острие на ножчето. — Абсолютно незаконно оръжие.

— Не е незаконно.

— Може да се окаже съвсем скоро.

— Какво си направила? Направила си нещо.

— Е, ще е престъпление, ако изчезне. Но какво, по дяволите, е законно изобщо? Произволни правила, измислени от грешни простосмъртни. Бентън ти е вуйчо. Може би не е кражба, ако си го взела от вуйчо си.

Луси отиде до гардероба, отвори вратата и погледна вътре.

— Къде е? Какво си направила с него, по дяволите?

— Нищо ли не си научила от времето, откакто сме заедно? Не можеш да ме спреш, ако съм решила да направя нещо, и нямам нужда от разрешението ти. — Кари погледна право в камерата и се усмихна.

Видях Луси да сяда върху ъгъла на бюрото, загорелите й мускулести крака увиснаха над пода. Очевидно бе разстроена.

Светлината, която се процеждаше покрай краищата на пуснатите щори, вече беше различна, а само преди секунди Луси бе с чорапи и маратонки. Сега те не бяха на краката й. Беше боса. Видеото отново бе умело монтирано и се зачудих какво е било изтрито в името на пропагандата и манипулациите на Кари.

— Винаги успяваш да вземеш каквото искаш — каза Луси. — Винаги се опитваш да ме караш да правя неща, което не са редни и са лоши за мен.

— Не те карам да правиш нищо. — Кари се приближи, погали я по косата и Луси дръпна главата си. — Не ме отблъсквай. — Кари се приближаваше бавно към лицето на Луси, носовете им почти се докосваха, тя се взираше в очите й. — Не ме отблъсквай.

Тя я целуна и Луси не реагира. Стоеше стоически, неподвижна като статуя.

— Знаеш какво се случва, когато се държиш така — каза Кари с тон, който намекваше на какво е способна. — Нищо добро няма да излезе и наистина трябва да спреш да обвиняваш другите за своето поведение.

— Къде е шибаното оръжие? — Луси стана от бюрото. — Искаш да ме вкараш в беля, нали? Искаш нарочно да ме натопиш. Защо? Защото ако ме дискредитираш, никой няма да повярва на това, което казвам. Няма да получа нищо от това, което съм си спечелила и което заслужавам. Никога. Това ще е ужасен живот.

— Колко ужасен? Кажи ми. — Очите на Кари бяха ярко сребристосини.

— Ти си извратена — отвърна Луси. — Върви по дяволите.

— Не се тревожи. Ще скрия доказателствата, ще изнеса празните бирени бутилки и ще се отърва от тях. — Кари отпи от немската бира. — За да не те викат в кабинета на директора.

— Не ми пука за бирата! Къде е оръжието? То не е твое.

— Знаеш какво казват: че собствеността е девет десети от закона. Разтегливо понятие, нали разбираш? Този MP5K ще стреля толкова сладко.

— Осъзнаваш ли какво може да се случи? Разбира се, че осъзнаваш. И това е целта, нали? Всичко, което правиш, е за да получаваш лост, да изкопаеш мръсотия, която да ти даде предимство, и това ти е номерът от самото начало. Дай ми оръжието. Къде е?

— Всичко с времето си — отвърна Кари със захаросан покровителствен тон. — Обещавам ти, че ще се появи, когато най-малко го очакваш. Какво ще кажеш за масаж? Нека забия пръсти в теб. Знаеш каква сладка болка ти причинява това.

— Няма да пия това. — Луси взе бутилката „Сейнт Поли Гърл“ от бюрото.