Полунощ в Ел Ей

Лайза Мур беше чудесен пример как всичко това влоши работата не в полза на гражданите. Вместо разследването за Среднощните да бъде възложено на специализирана група с големи възможности, в която детективите са с допълнителна подготовка и опит в справянето със серийни престъпления, то попадна при претоварената малобройна група по сексуалните престъпления в Холивуд, която трябваше да разследва всяко изнасилване, опит за изнасилване, блудство, посегателство, неприлично поведение и твърдение за педофилски прояви в район с огромна площ и многобройно население. А Мур, подобно на мнозина в управлението след протестите, се стараеше да прави колкото може по-малко чак до пенсионирането си, колкото и далеч в бъдещето да беше този момент. За нея случаят на Среднощните беше само загуба на време и пречеше на нормалната й служба от осем сутринта до четири следобед, когато тя се занимаваше усърдно с документи през първата половина на работния ден, а после вършеше само необходимия минимум като детектив и излизаше от участъка в краен случай, ако не можеше да изясни всичко по телефона и с компютъра. Тя прие нощното дежурство с Балард на Нова година като тежка обида и голяма неприятност. Балард пък го смяташе за шанс да обезвреди двама злодеи, които още бяха на свобода и се гавреха с жени.

— Чу ли нещо за ваксинацията? — попита Мур.

Балард завъртя глава.

— Едва ли знам повече от тебе. Следващия месец… може би.

Сега пък Мур тръсна глава.

— Гадняри. Ние сме на шибаната предна линия, трябва да сме наравно с пожарникарите. А ни нареждат при продавачите в супермаркети.

— Хората в противопожарната служба оказват и първа помощ — напомни Балард. — За разлика от нас.

— Знам, но е важен принципът. Нашият профсъюз за нищо не го бива.

— Не е виновен профсъюзът, а губернаторът, управлението по здравеопазване и още кой ли не.

— Шибани политици…

Балард реши да не продължава спора. Това оплакване се чуваше често на общите инструктажи и в патрулни коли из града. Подобно на мнозина в управлението и Балард вече се бе заразила с ковид-19. Болестта я повали за три седмици през ноември и сега единствено се надяваше, че има достатъчно антитела, за да издържи, докато получат ваксината.

Както мълчаха намусено, патрулна кола спря до тях откъм страната на Мур в едно от двете южни платна.

— Познаваш ли ги тези? — попита Мур и посегна към бутона на прозореца.

— За съжаление — отвърна Балард. — Вдигни си маската на носа.

Двамата патрулни Смолуд и Витело винаги имаха излишък от тестостерон в кръвта. Освен това си бяха наумили, че са „прекалено здрави“, за да се заразят с вируса, и пренебрегваха правилото за носене на маски.

След като си нагласи маската, Мур спусна стъклото.

— Как я карате? — попита Смолуд, ухилен до уши.

Балард също намести на носа си маската — морскосиня, със съкращението ПУЛА, извезано в бяло покрай долния край.

— Смолуд, пречиш на движението — каза му тя.

Мур се озърна към нея и прошепна:

— Фамилното му име наистина ли е Смолуд

Балард кимна.

Витело включи мигащите светлини върху покрива на колата. Сините проблясъци осветиха графитите по бетонните стени над палатките и колибите от двете страни на надлеза. Градските служби бяха замазали надписи като „Майната му на Тръмп“ и „Да го начукам на ченгетата“, но синята светлина ги открои под бялата боя.

— Сега добре ли е? — подхвърли Витело.

— Ей там един човек иска да съобщи, че са му откраднали личните вещи — съобщи Балард. — Защо не отидете да регистрирате оплакването?

— Да се шиба — изруга Смолуд.

— Звучи ми като работа за детективи — добави Витело.

Разговорът (ако заслужаваше да бъде наречен така) беше прекъснат от глас на диспечер по радиостанциите и в двете коли — търсеше който и да е екип „6-Уилям“. Шестицата обозначаваше Холивуд, а „Уилям“ — детектив.

— За тебе е, Балард — натърти Смолуд.

Балард взе апарата от гнездото за зареждане и отговори:

— Шест-Уилям-двайсет и шест. Слушам.

Диспечерът я помоли да се заеме със случай на стрелба на улица „Гауър“, имаше ранен.

— В Дерето, значи — обади се Витело. — Ще имате ли нужда от помощ там, дами?

Районът на Холивуд бе разделен на седем патрулни зони, а Смолуд и Витело бяха разпределени в зоната, включващи и Холивудските хълмове, където равнището на престъпността оставаше ниско и повечето жители бяха бели. Така не би трябвало да се въвличат в неприятности и да стигат до конфликти с хора от малцинствата. И въпреки това успяваха да създадат проблеми. Балард бе чувала, че са тормозили хлапета, които паркирали неправилно на шосе „Мълхоланд“, откъдето имаше чудесен изглед към града нощем.

— Мисля, че ще се справим сами — подвикна тя. — А вие, момчета, можете да се върнете на „Мълхоланд“ и внимавайте тийнейджърите да не изхвърлят презервативи от колите. Погрижете се там за реда и спокойствието.

Превключи на скорост и натисна педала, преди Смолуд или Витело да измислят някакъв отговор.

— Горкият — коментира Мур без никакво съчувствие. — Как звучи само — „Полицай Смолуд“.

— Ъхъ — кимна Балард. — Мъчи се да компенсира това през всяко нощно дежурство.