Полунощ в Ел Ей

Мур се засмя, докато ускоряваха на юг по шосе „Кахуенга“.

3.

Холивудската история бе увенчала с името Дерето „Гауър“ кръстовището на Булеварда на залеза и улица „Гауър“, където преди почти столетие чакали разчитащите да си намерят работа ден за ден. Обикновено ги вземали като статисти в уестърните, които филмовите студия бълвали ежеседмично. Мнозина от холивудските каубои отивали на кръстовището вече пременени за ролята — прашни ботуши, кожени протектори, елеци, грамадни шапки — и заради тях нарекли мястото Дерето. Според местната мълва и младият актьор Мариън Морисън идвал тук да търси работа. По-късно се прочул под името Джон Уейн.

Дерето вече беше търговско средище с избледняващи фасади на градче от Дивия запад и портрети на холивудски каубои от Уейн до Джийн Отри по външните стени на аптека „Райт Ейд“. На юг се редяха сгради на студия с размерите на спортни зали по източната страна на улицата чак до забележителността на Холивуд — комплекса на „Парамаунт“. Около легендарното студио имаше високи почти четири метра огради и стоманени порти като в затвор. Но тези прегради бяха предназначени да спират хората отвън, не отвътре.

Западната страна на Дерето беше съвсем друга — заемаха я автосервизи заедно с овехтяващи жилищни сгради, в които всички прозорци и врати бяха защитени с решетки. Всичко там беше оплескано с графити на местната банда „Лас Палмас 13“, но стените на студията по източната страна оставаха непокътнати, сякаш някакъв инстинкт подсказваше на драскачите със спрей да не си търсят белята срещу индустрията, която бе създала града.

Сигналът за стрелба отведе Балард и Мур при група празнуващи на площадката пред автосервиз. Няколко души се размотаваха на улицата отпред, повечето не носеха маски. Мнозина зяпаха полицаите от две патрулни коли, които отделяха с лента местопрестъплението на оградената и асфалтирана площадка, осеяна с автомобили на различни етапи от ремонта и възстановяването.

— Значи трябва да се заемем, а? — промълви Мур.

— Поне аз — отвърна Балард.

Отвори вратата и излезе от колата. Знаеше, че отговорът й ще засрами Мур и тя ще я последва. Не се съмняваше, че ще има нужда от помощта й за този случай.

Наведе се да мине под жълтата лента на входа и откри след миг-два, че пострадалият от стрелбата не е в двора, а е откаран в болница. Видя сержант Дейв Байрън и друг полицай, които се опитваха да съберат група вероятни свидетели в една от работните ниши на сервиза. Други двама униформени очертаваха с лента самото местопрестъпление, което личеше по локва кръв и захвърлени от фелдшерите опаковки. Балард отиде направо при Байрън.

— Дейв, какво имаш за мен?

Той се обърна към нея. Носеше маска на лицето, но по очите му позна, че се усмихва.

— Балард, имам за тебе сандвич с говно.

Тя му махна с ръка да се отдалечат от цивилните, за да поговорят на спокойствие.

— Хора, останете тук — нареди Байрън и подсили думите си с красноречив жест.

Балард предположи, че очевидците може и да не разбират английски. Байрън дойде при нея пред ръждясващата каросерия на стар микробус „Фолксваген“. Погледна записките си в малък бележник и каза:

— Смятаме, че пострадалият е Хавиер Рафа, собственикът на сервиза. Живее на една-две пресечки оттук.

Посочи през рамо квартала на запад.

— Не знам дали това ще ти свърши работа, но имаме сведения за връзките му с „Лас Палмас“.

— Аха. И къде го откараха?

— В „Холивуд Презбитериън“. Още се крепеше.

— Какво ти казаха очевидците?

— Нищо особено. Оставих разпита за тебе. Оказва се, че Рафа отваря и портата, и бъчонка всяка Нова година. Черпи съседите, но идват и мнозина от „Лас Палмас“. Щом отброили секундите до полунощ, започнали да гърмят в небето и изведнъж Рафа се свлякъл. Досега никой не признава, че е видял момента, в който куршумът го е улучил. А навсякъде е наръсено с гилзи. Ще имаш нужда от късмет в ровенето.

Балард вирна брадичка към камера, монтирана над навес в единия край на площадката.

— Няма ли записи?

— Камерите отвън са макети — осведоми я Байрън. — Вътрешните работят, но не съм ги проверявал. Казаха ми, че са разположени под неподходящи ъгли.

— Ясно. Ти преди линейката ли дойде?

— Аз не, но кола 79 е изпреварила фелдшерите Финли и Уотс. От тях знам, че е ранен в главата. Ей там са, можеш да поговориш с тях.

— Ако се наложи.

Балард погледна кои полицаи опъват лентата, за да установи дали някой от тях говори испански. Тя знаеше най-употребяваните думи, но това не стигаше да разпитва очевидци. Но онзи, който връзваше края на лентата към страничното огледало на стар пикап, беше Виктор Родригес.

— Имаш ли нещо против Виктор да ми превежда? — попита тя Байрън.

Стори й се, че той се понамръщи под маската.

— Колко дълго?

— Отначало със свидетелите, после може би и със семейството. Ще намеря и човек от друг екип, ако се наложи да закараме някого в участъка.

— Добре, но ако имаме още някоя случка, ще се наложи да ти го отмъкна.

— Разбрахме се. Няма да се помайвам.

Балард отиде при Родригес, който беше при тях от около година, след като го прехвърлиха от Рампарт.

— Виктор, идваш с мен.

— Така ли?