Полунощ в Ел Ей

— Изпрати ми съобщение, че заминава за Мексико. Предположих, че отива в Канкун, защото веднъж бяхме там и много му хареса.

— Значи ковид не го плаши и заминава за друга страна?

— Попитах го. Дори не знаех, че в момента са разрешени пътувания до Мексико и обратно. И го предупредих да не донася вируса във фирмата.

— Колеги ли сте?

— Е, бяхме допреди пандемията. После го пратиха в неплатен отпуск, а аз останах на работа. И затова стигнахме до лоши спречквания.

— Да не ви е посягал?

— Не, не в този смисъл. Само много разгорещени скандали. Никога не е имало размяна на удари.

— Но той вече работи отново на същото място?

— О, да, управлението го нае отново. Формално сме колеги, но аз съм дизайнер, затова работя вкъщи. Гилбърт е инженер по поддръжката и трябва да ходи на работа. Затова му написах: „Внимавай да не донесеш ковид“.

— Той да не се опитваше да събуди ревността ви, като сподели, че отива в Мексико?

— Не ми се вярва. Просто не можел да си намери банския и само попита дали не го е оставил в моята къща.

— Не е ли малко озадачаващо, че отива на почивка скоро след като са го назначили отново?

— И това е вярно донякъде. Изненада ме. Той обаче обясни, че е само малко по-дълъг уикенд. Решил го набързо, някакви негови познати заминавали и имало къде да отседнат при някого. Всъщност не го разпитвах. Потърсих неговия бански, изпратих му съобщение, че не съм го намерила, и това беше.

Балард се озърна отново, чудеше се къде се бави Бош. А той вече стоеше до бара и чакаше да го включи в разговора. Махна му да дойде при тях и го представи. Бош си придърпа стол от съседната маса и се настани при тях.

— Ето че се събрахме — каза Балард. — Хана, чуйте какво искам да направим. Аз ще бъда на вашето място през нощта, на вас се пада да нощувате в приятен хотел и Хари да бди над вас. Ще взема назаем вашата шапка и вашата кола и ще отида във вашата къща. Ако дебнат, ще си помислят, че вие се прибирате. После аз ще бъда вътре и готова за действие, ако направят нещо. И ще мога да повикам подкрепление, когато се нуждая от него.

— Моето мнение има ли значение? — попита Стовал.

— Разбира се. Мога да го направя само ако вие ми разрешите. Какво ви смущава?

— Да започна с това, че онези са двама, нали? А вие ще бъдете сама там.

Бош кимна. Бе изразил същите съмнения по телефона.

— Като вече казах, мога да повикам подкрепление по всяко време — напомни Балард. — От информацията за предишните случаи знаем, че един от тях винаги влиза сам, връзва жертвата и отваря на другия. Значи ще си имам работа с тях един по един и преценявам, че шансът ми е добър.

— Така да бъде. Вие сте в полицията, не аз.

— Ще взема някои дреболии, за да изглежда, че съм пазарувала, после тръгвам. Трябва само да получа от вас ключовете за колата и къщата. Вие и Хари ще изчакате десетина минути за всеки случай, след това също можете да тръгнете оттук.

— Добре.

— Има ли нещо, което винаги вършите вечер и трябва да знам за това?

— Не мисля.

— А къпането? Вечер ли предпочитате да минете под душа, или сутрин?

— Само сутрин.

— Ясно. Сещате ли се за още нещо?

— Нищо не ми хрумва.

— Често ли гледате телевизия?

— Пускам новините. Си Ен Ен, Тревор Ноа… май друго няма.

— Разбрах. Отивам да купя това-онова, за да е пълна торбата, после ще тръгна.

Балард излезе през вратата, взе кошница за пазаруване и спря пред щанда с плодовете, за да избере малко ябълки и портокали, в случай че иска да се засити по време на бдението. Скоро и Бош застана до нея.

— Искам да знаеш, че това не ми харесва — каза той.

Тя надникна покрай рамото му дали Стовал още седи в „Старбъкс“.

— Хари, тревожиш се излишно. Чуя ли нещо, обаждам се за подкрепление. Ще долетят за две минути.

— Ако изобщо дойде някой. Вършиш това съвсем неофициално, в централата няма да знаят с какво, по дяволите, си се захванала, ако поискаш помощ.

— Принудена съм да го направя така, защото наистина е неофициално. И няма да прехвърля работата на човек, на когото изобщо не му пука за жертвите или за разследването. Човек, който само ще се възползва от случая да разчиства сметки, вместо да разкрие престъплението.

— Можеше да привлечеш не само нея, разбираш добре това. Просто искаш да го направиш сама, колкото и да е опасно за тебе.

— Струва ми се, че преувеличаваш, Хари.

— Не е вярно, но знам, че няма да се откажеш. Затова искам от тебе контролни обаждания на всеки кръгъл час, чу ли?

— Запомних.

— Добре.

Балард пусна и един сладък картоф в кошницата, продуктите щяха да й стигнат за тази нощ, ако огладнее.

— Минавам през касата и тръгвам към нейната къща.

— Ясно. И не забравяй — на всеки кръгъл час.

— Разбрах. Ако се заприказвате с нея, разпитай я за нейния бивш приятел.

— Защо пък точно за него?

— Де да знам… нещо ме човърка. Същото беше и с бившия съпруг на Карпентър. Бившият на Хана отива в Мексико на дълъг уикенд, след като е бил в неплатен отпуск почти цяла година. Изглежда ми някак нагласено.

— Има защо.

— Както и да е, трябва да тръгвам.

Тя се обърна към касите, направи няколко крачки и пак го погледна.