Полунощ в Ел Ей

В гардеробната откри малка колекция шапки. Искаше нещо, което да скрие лицето й по-добре от бейзболната шапка. Подбра си платнена шапка с широка увисваща периферия, вероятно използвана за градинарство или други занимания навън. Нейната коса беше малко по-тъмна и по-дълга, затова я стегна на опашка, преди да нагласи шапката на главата си. Освен това беше по-слаба от Стовал. Провери какво има на закачалките и намери обемисто топло яке, напълно подходящо за разходка в зимна вечер. Замени с него горнището и вече беше готова за излизане.

Но както се обръщаше, забеляза резе от вътрешната страна на вратата в гардеробната. Затвори я и провери колко здраво залоства резето. Вратата не помръдваше, колкото и да я дърпаше. Стовал си беше осигурила убежище при лоши изненади. Много благоразумно.

Огледа по-внимателно гардеробната — на един рафт имаше и маршрутизатор с уай-фай достъп до интернет, както и комплект за извънредни ситуации в раница. Стовал се бе подготвила добре и на Балард й олекна, че има къде да се скрие, ако е необходимо.

Преди да излезе, обиколи къщата още веднъж, за да реши кои лампи да включи. Щом се промъкнеше обратно, не би могла да го направи, защото така би издала пред наблюдаващите отвън, че е вътре. Избра голямата лампа в гардеробната, лампите в кухнята и една в хола.

Спря на изхода, придърпа маската върху носа си за по-пълна маскировка, сложи малките слушалки в ушите си и прекрачи прага. Заключи външната врата и пусна халката с ключовете в джоб на якето.

Мина по пътеката от каменни плочи към тротоара. Огледа се и в двете посоки, сякаш се чудеше накъде да поеме. Погледът й се плъзна по колите на улицата, но вече беше прекалено тъмно, за да види какво има в тях. Среднощните може би я следяха и чакаха, но нямаше как да се увери в това. Извади телефона и леко наведе глава над него, все едно си избираше музика, но продължаваше да оглежда улицата под периферията на шапката. Прибра телефона, вдигна глава за миг да се взре в угасналата улична лампа, уж я забелязваше чак сега, и се насочи на юг към „Оукуд“.

Доближи кръстовището с енергични крачки и зави надясно. Щом стигна до алеята, пак свърна надясно и се забърза още повече. Промъкна се покрай контейнерите с боклука в двора по-малко от три минути след затварянето на вратата отпред. Съмняваше се, че това време би стигнало на някого да се промъкне в къщата, но извади револвера изпод якето, преди да влезе през задната врата на верандата. Държеше оръжието готово за стрелба и проверяваше стаите, като внимаваше да не доближи прозорец, за да не разкрие присъствието си.

Накрая провери и гаража, обиколи сребристото „Ауди“, надникна в него и отдолу. Нямаше никакви признаци за влизане с взлом.

Върна се в къщата и прецени отново кое е най-доброто място да се притаи. Спря се на домашния офис, защото беше разположен по средата и й даваше две възможности да се крие, ако някой нахълта. Имаше почти празен гардероб с плъзгаща се врата. А вляво от вратата бе сложен шкаф с четири чекмеджета, зад който да се свие.

Издърпа стола до бюрото и седна. Остави револвера на бюрото и взе телефона. Потърси Лайза Мур, макар да не очакваше, че тя ще приеме обаждането след онова съобщение, което й остави в четвъртък. Включи се гласова поща и Балард прекъсна обаждането. Написа й съобщение: „Лайза, обади ми се, ако искаш да участваш в залавянето на Среднощните. Сега съм в къщата на следващата жертва. Ти на работа ли си тази нощ?“.

Изпрати го доволна, че поне й даде шанс да се включи в разкриването на случая, с който уж се занимаваше поначало. След това набра стационарния служебен номер на Ноймайер, защото не знаеше мобилния. И се натъкна на първия пропуск в своя твърде прибързан план. Чу записан автоматичен отговор:

— Детектив Ноймайер. Ще бъда извън града до 19 януари, когато мога да върна обаждането. Ако случаят е неотложен, обадете се на служба 911. Ако е свързано с протичащо разследване, помолете централата да ви свърже с детектив Мур или детектив Кларк. Благодаря.

Балард знаеше, че сега би трябвало да се обади на Робинсън-Рейнълдс или поне на Ронин Кларк, но не направи нито едното, нито другото. Реши да чака дали Лайза Мур ще се отзове.

Безразсъдството на замисъла и пролуките в него вече личаха тягостно. Умуваше да се свърже ли с Бош и да се възползва от предложението му да дойде тук. Не биваше обаче Хана Стовал да остане беззащитна, колкото и невероятно да беше, че Среднощните са научили къде е в момента. Опитваше се да разгадае подбудите си да действа толкова прибързано и необмислено. Съзнаваше, че всичко опира накрая във все по-силното разочарование от работата, управлението, хората наоколо. Но не и от Бош. Той си оставаше непоклатима опора. На него разчиташе повече, отколкото на цялото полицейско управление.