Поражението на дерините

С решително движение Ендрю смачка парченцето плат в ръката си и го пусна в морето. Наблюдаваше го, докато изчезна от погледа му, а после пак бръкна в ризата си и измъкна малкото шишенце с отровата.

Уорън му беше казал, че еликсирът е много силен. Няколко капки на острието на кинжала, малка драскотина по незащитените ръце или по лицето, и всички магии и ризници на света няма да могат да спасят предателя Морган.

С мъка отвори запушалката на шишенцето, оглеждайки се изпод вежди, за да се увери, че никой не го наблюдава, и изля няколко капки от течността върху острието на ножа, закачен на кожения му колан.

— Готово. Да видим дали херцогът дерини ще победи този път — каза си той. — Тъй както е истина, че дишам и живея, е истина, че кръвта му ще се пролее днес. А с нея ще угасне и животът му.

Запуши стъкленицата и я скри в ръка, а после се обърна и закрачи разсеяно към задната бойна платформа, за да се облекчи на кърмата. Изкачи се по стълбата и мина край Морган и другите на път към румпела, като се стараеше да не гледа към херцога, сякаш обикновеният поглед на магьосника можеше да разкрие намеренията му и да предотврати планираното покушение. Движението му не привлече внимание, защото точно тогава Ричард и юнгата се върнаха с дървени чаши и бутилка вино. Ендрю забеляза с яд, че на шишето бе сложен печатът за качество на Фиена.

— Браво, момчето ми — се усмихна Кърби, преди да вземе шишето и да налее на всички, след като разчупи печата. — Милорд, вие винаги сте имали отличен вкус за вината.

— Следвам примера ти, Хенри — засмя се Морган и отпи една продължителна глътка. — В крайна сметка, ако нямах капитани като тебе/за да внасят това вино, нямаше да зная, че съществува рай на земята. Отлична година за виното. Но май всичките са такива. — Той въздъхна и изпъна краката си, а слънцето заигра върху бронята и златистата му коса. Свали златната коронка от главата си и я сложи небрежно на палубата до стола.

Ендрю се възползва от това раздвижване, за да извади с пръст запушалката от стъкленицата, после я допря до устните си, преструвайки се, че се прозява. Но прозявката веднага се превърна в кашлица, защото течността изгори гърлото му и Ендрю трябваше да положи усилия, за да скрие ужасното усещане. Кърби го погледна учудено, но после насочи вниманието си към разговора. Помощник-кормчията преглътна с мъка, но накрая успя да се успокои.

„По дяволите“ — помисли си той, бършейки насълзените си очи. Уорън не го бе предупредил, че вкусът ще е отвратителен. За малко да провали целия план. Сега трябваше да действа бързо.

Той се изправи и огледа разположението на хората на платформата. Морган седеше на стол, на около два и половина метра от него, с гръб обърнат към руля. Кърби беше от лявата му страна, още няколко метра по-назад, обърнат настрана. Свещеникът, магистър Рандолф и оръженосецът Ричард седяха отдясно на Морган и се интересуваха много повече от появилата се земя на изток, отколкото от движенията на корабния кормчия.

Устните на Ендрю се разтегнаха в дяволска усмивка, а ръката му пропълзя до дръжката на дългия кинжал. Той избра внимателно целта си — незащитената задна част на главата на Морган. След това, изоставяйки руля на произвола, той измъкна кинжала и скочи към избраната жертва.

Изходът бе неочакван. В момента, когато Ендрю отскочи напред, младият Ричард Фицуилям се обърна и забеляза движението му. Във фаталния миг, преди Ендрю да достигне до жертвата си, Ричард извика и се хвърли помежду им, изблъсквайки Морган от мястото му. Кожените столове се разхвърчаха. Корабът се наклони, защото се обърна напреко на вятъра, а Ендрю загуби равновесие и не можа да се спре навреме. Дънкан и Кърби скочиха, за да го хванат и разоръжат, но инерцията повали и тримата на куп върху палубата. Морган бе най-отдолу, в ръцете му се намери Ричард, а ужасеният Ендрю остана най-отгоре.

Не беше успял!

Дънкан и Кърби го сграбчиха за ръцете и ги извиха зад гърба му, а четиримата лейтенанти се втурнаха по стълбата, за да им помогнат. След като Кърби видя, че престъпникът е хванат, отиде до руля и насочи отново кораба по курса, а после извика на един от моряците да дойде и да поеме управлението. Рандолф, който още в началото на нападението бе избутал момчето Дикън на безопасно място, забеляза като насън как Морган се повдига и сяда, след това поема дълбоко въздух и с невярващи очи премества Ричард в скута си.

— Ричард — простена Морган и разтресе рамото на младежа. В ръцете му тялото на Ричард споеше отпуснато и безжизнено. Очите на Морган се разшириха от ужас, когато забеляза, че кинжалът на престъпника е забит дълбоко в гърдите на младия мъж.

— Рандолф, ела бързо, той е ранен!

Рандолф пристигна незабавно, коленичи да види раната, а Ричард простена и с голямо усилие отвори очи. Лицето му бе пепелносиво, дори синкаво и той застена от болка, когато лекарят докосна кинжала. Дънкан се увери, че престъпникът е в сигурни ръце и се присъедини към Рандолф до ранения.