Последната тайна на Дома Господен

… обичай Господа, твоя Бог, от всичкото си сърце, от всичката си душа и с всичките си сили:

Тия думи, които ти заповядвам днес, да бъдат в сърцето ти (и в душата ти).

Както пееше, усети живота да се завръща в крайниците му, отначало бавно, след това по-мощно силата се вля на талази в тялото му, и без дори да осъзнава какво прави, вече беше изкачил още едно стъпало, и още едно, и още едно, докато изведнъж се озова на ръба и се затича — буквално се затича — по първия тунел обратно към външния свят. Стигна до дупката в стената, промъкна се и пое по основната шахта. Халифа подскачаше на раменете му, зад гърба му отекваха експлозии и така, докато накрая залитна през входа на мината и излезе в нощта. Снегът изхрущя под краката му. Звездното небе сияеше над него.

Остана така и си пое дъх — сладък студен и чист въздух след изпълнената с дим пещера, — след което пренесе Халифа през малката каменна площадка и го остави на земята до нея. Той изстена и измърмори нещо, но Бен Рои нямаше време, само разтри лицето му с шепа сняг, обърна се и побягна обратно към мината.

Когато отново стигна до каменната тераса, пожарът бушуваше из цялата пещера, огнени езици се издигаха, накъдето и да погледнеше, поглъщаха купчини сандъци, лижеха стените и тавана. В негово отсъствие Хар Цион някак беше успял да се изкачи на терасата и да остави там свободния край на въжето, след което незнайно защо беше слязъл отново. Сега стоеше върху платформата на елеватора като на остров сред огненото море, и диво се оглеждаше към бързо приближаващата се стена от пламъци. Бен Рои го повика.

— Опитах се да я вдигна сам, но е много тежка — изкрещя Хар Цион, щом чу гласа на детектива. — Почни да дърпаш! Аз трябва да я повдигна отдолу.

Бен Рои закри лице от жегата, която вече беше почти непоносима, сграбчи въжето, отстъпи назад и сантиметър по сантиметър започна да издига Менората. В това време Хар Цион подхвана основата й и започна да я бута. Когато разстоянието стана достатъчно, застана под нея, подпря я с раменете си и започна да изкачва стълбата на елеватора, прът по прът, виещ от болка, докато под якето кожата му се късаше като хартиена салфетка, ручеи кръв бликаха от ръцете и краката му и се стичаха в ръкавиците и обувките.

— О, Боже — изпищя, — моля те, Боже!

Издигнаха Менората на три метра от пода, но в този момент поредната експлозия изпрати в лицето на Бен Рои талаз от нажежен въздух и го събори. Въжето се изплъзна от безпомощните му пръсти и Менората се стовари отново на платформата.

— Ой вей — прошепна.

Под него Хар Цион лежеше проснат под ствола на светилника, гледаше го иззад разклоненията й като иззад затворническа решетка, от ъгъла на устата му се стичаше кръв, но със сигурност беше жив, защото устните му мърдаха, а облечените му в ръкавици ръце се свиваха и разпускаха около най-външните извити клони на Менората. Пламъците бяха подхванали платформата. Бен Рои само ужасено гледаше как бавно се надигат и я поглъщат, как Менората се деформира и огъва от температурата, рамената й се разкривяват във всички посоки, а златото сякаш се свлича от нея като белеща се кожа, за да разкрие отдолу нещо мътно и черно, докато най-накрая цялото нещо се стопи, слегна се и се втечни върху агонизиращото тяло на Хар Цион.

Гледа го, докато свърши, след това, вече неиздържащ на топлината, се обърна и влезе обратно в тунела. В този момент поредната мощна експлозия разтърси пещерата отзад, взривовете постепенно се сляха в единствен оглушителен рев. Плътна вълна от огън помете коридора и го подгони. Бен Рои се затича, гмурна се през дупката в стената, втурна се по основната шахта и излетя като куршум от входа на мината. Едва успя да стигне до Халифа и да го завлече в далечната част на площадката, когато като експресен влак, излизащ от тунел, огнената стихия изригна от входа на мината и стигна чак до поляната, блъсна се в дърветата по края й и ги подпали. Адът сякаш продължи вечно, земята се тресеше, отвсякъде валяха камъни и пръст, преди накрая стихията да утихне, огненият език бавно да се оттегли и да затрепка колебливо около взривения вход на мината.

Халифа беше дошъл в съзнание в края на площадката. Протегна ръка и хвана тази на Бен Рои.

— Благодаря ти — изтръгнаха се дрезгави думи от гърлото му. — Благодаря ти.

Израелецът клатеше глава и размахваше ръце, сякаш плуваше в басейн.

— Беше оловна — прошепна. — Беше направена от олово. Отгоре злато, отдолу олово.

Изсумтя, напълни шепата си със сняг и го поднесе към разкъсаното си ухо.

— Еврейска му работа, а? Никога не пропускат възможност да спестят пари.

Решиха, че е добре да се измъкнат от Германия възможно най-бързо. Бен Рои звънна на този и онзи по телефона, не можа да намери полет до Израел, но пък осигури до Кайро — чартър от Залцбург, директен, излитащ в шест сутринта. Запази билети.

— Оттам ще направя връзка към „Бен Гурион“. По-добре, отколкото да се размотавам тук.