Приятна вечер

Трепереща и благодарна, че няма да се наложи да се подчинява на похотливите намерения на този мъж, Анита отвори вратата и се озова на една бетонирана пътека, която водеше до ресторанта за обслужващия персонал. Пътят й бе познат — напряко зад вилите, към главното шосе за Сийком.

С обувки в ръце, тя безшумно се затича в мрака.

* * *

Минаха два дни. През това време полицията продължи да издирва Фуентес и накрая реши, че той наистина е заминал за Хавана.

Педро Сертес продължаваше да е в безсъзнание в интензивното отделение. До леглото му седеше отегчен детектив.

Анита поддържаше връзка с Мануел Торес. Тя продължаваше да изпълнява задълженията си в хотела. Мануел я предупреди да не приближава рибарската му шхуна. Предната вечер се срещнаха в един бар край кея. Тя му каза, че бомбата може да се скрие в сандъка с брашно и след като поразмисли малко, Мануел кимна одобрително. Бомбите не бяха пристигнали още, но Мануел беше говорил е приятеля си и онзи го увери, че пристигат на следващия ден. Мануел й каза че Педро ще оживее.

През тези два дни и Маги, и Майк успяха да получат информацията, която трябваше на Бреиди. Той реши да говори с Ед Хедън, отседнал в „Белвю“ втория хотел след „Спениш Бей“.

Бяха си уредили среща. Хедън резервира маса един тих, скъп рибен ресторант, недалеч от яхт-клуба.

Брейди излезе от вилата без дегизировката си на старец. Беше облечен в ежедневен костюм и шапка. По това време в хотел „Спениш Бей“ бе много оживено. Брейди не се страхуваше, че някои ще го забележи да излиза от вилата. Той забърза по пътеката, която водеше към стоянката за таксита.

Намери Хедън, седнал на усамотена маса да гризе черни маслини с едно двойно мартини пред себе си.

Поздравиха се и Хедън поръча на Брейди пиене. Управителят пристигна с менюто.

— Опитай задушената риба — каза Хедън. — Много е хубава.

Поръчаха задушена риба с миди, след това салонният управител се отдалечи и Хедън попита:

— Как се оформят нещата?

Брейди отпи от своето уиски с лед и пресегна да си вземе маслинка.

— Маги напредва. Служителят на рецепцията й е в кърпа вързан. Проблемът е да открие сейфа на хотела. Казах й да не бърза. Тоя от рецепцията ще й каже всичко, но трябва да сме внимателни. Противникът е доста силен. Майк обикаля наоколо. Вече е в приятелски връзки с един от охраната. Вторият е малко по-сложен. Двете хотелски ченгета са професионали. Майк се запозна с тях. Каза ми, че с такива трябва много да се внимава. Нощното ченге непрекъснато слухти.

Сервитьорът донесе задушеното и двамата мъже започнаха да се хранят. Хедън рече:

— От това, което ми казваш, Лу, нямам чувството, че сте постигнали кой знае какъв напредък. Аз финансирам цялата работа. Всеки тъп ден, прекаран в тоя хотел ми струва много пари. — Брейди поднесе една мида към устата си.

— Не е нужно да ми напомняш, Ед. Като гледам цените, сърцето ми се къса. — Но се ухили. — Не забравяй, каквото вложиш, това ще получиш.

Хедън го погледна намръщено.

— Какво трябва да означава това?

Брейди пак напълни устата си, задъвка и кимна одобрително.

— Много хубава помия, Ед.

— Я зарежи празните приказки! — просъска Хедън. — Имаш ли нещо, или не?

— Разбира се, че имам. — Брейди отново натъпка устата си. — Името Сайлъс Уорънтън да ти говори нещо?

Хедън присви очи.

— Та кой не знае Сайлъс Уорънтън? Накъде биеш?

Брейди продължи да яде. Той накара Хедън да изчака няколко минути, преди да остави вилицата си.

— Синът на Уорънтън, заедно с булката си, женени съвсем отскоро, карат медения си месец в президентския апартамент на хотела. Тя е отрупана с диаманти.

Хедън изпусна вилицата си в чинията.

— Уорънтън е в „Спениш Бей“?

Брейди се ухили.

— Нали това ти разправям, Ед. Тя с диамантите си.

Хедън отмести чинията си встрани. Не му се ядеше повече.

— Тия диаманти, Лу, сигурно ще струват поне осем милиона долара — каза той. — Колие, гривни и обеци, нали така?

Брейди кимна.

— Точно такива носеше в ресторанта.

— Хвърлил съм им око още от времето, когато чух че старият тъпак, Гомез, баща й, ги е купил сватбен подарък. Чух, че бил платил десет милиона. Това са специално подбрани камъни наистина нещо уникално, но чак десет милион не струват. Продължавай.

— Младото семейство Уорънтън ще остане в хотела още десетина дни. — Брейди направи пауза, хапна, след това продължи. — Виж какво, Ед зная, че първоначалната идея беше да отворим сейфа на хотела и да пипнем около пет милиона. Идеята ми изглеждаше добра, до този момент не съм успял да намеря сейфа. Зная, че срещу себе си имаме жесток противник — служба за охрана плюс хотелски ченгета. Започвам да се чудя дали няма да е по-сигурно, да се насочим към диамантите на Уорънтън и се откажем от сейфа.

Хедън отново се зае със задушеното си.

— Продължавай, Лу — каза той. — Слушам те.