Принц с часовников механизъм

— Аз имам други канали — отвърна Магнус, на когото очевидно му стана жал. — Но преди това трябва да направя някои проучвания. Дали не можеш да ми кажеш повече за природата на проклятието.

— Не — надигна се Уил. — Не мога. Казах ти вече, поех твърде голям риск, когато ти казах за съществуването му. Ако ти кажа повече.

— Какво тогава? Да се опитам ли да отгатна? Не знаеш какво ще се случи, но си сигурен, че ще стане по-лошо.

— Не ме карай да си мисля, че идването ми тук е било грешка,

— Има нещо общо с Теса, нали?

През изминалите пет години Уил се бе научил да не показва емоциите си — изненада, привързаност, надежда, радост. Бе абсолютно убеден, че изражението му не се бе променило, но усети напрежение в гласа си, когато каза:

— Теса ли?

— Минали са пет години — настоя Магнус. — И през цялото това време не си казал на никого. Какво е това толкова силно отчаяние, което те доведе при мен, посред нощ, в тази буря? Какво се промени в Института? Идва ми наум само едно нещо, при това доста очарователно, с големи сиви очи.

Уил скочи на крака така внезапно, че едва не обърна дивана.

— Има други неща — каза, като полагаше огромни усилия гласът му да остане равен. — Джем умира.

Магнус се взря в него, погледът му бе хладен и спокоен.

— Той умира от години — отвърна. — Нито едно проклятие, отправено към теб, не може да навреди на здравословното му състояние или да го подобри.

Уил установи, че ръцете му треперят; той ги сви в юмруци.

— Не разбираш.

— Знам, че сте парабатаи — каза Магнус. — И че смъртта му ще бъде голяма загуба за теб. Това, което не знам, е...

— Знаеш това, което трябва да знаеш — Уил усети студ с цялото си тяло, помисли си, че в стаята е топло и че все още е с палтото си. — Мога да ти платя още, ако това ще те накара да спреш да ми задаваш въпроси.

Магнус вдигна крака върху дивана.

— Нищо няма да ме спре да продължа да ти задавам въпроси — каза той. — Но ще направя всичко, което е по силите ми, за да покажа, че уважавам мълчанието ти.

Уил облекчено отпусна юмруци.

— Значи все пак ще ми помогнеш.

— Все пак ще ти помогна — Магнус сложи ръце зад главата си и се облегна назад, гледайки към Уил през полупритворените си клепачи. — Но ще ти помогна по-добре, ако ми кажеш истината. Ще направя каквото мога. Успя да ме заинтригуваш, Уил Херондейл.

Уил сви рамене.

— Ако това може да помогне. Кога смяташ да опиташ отново?

Магнус се прозя.

— Може би този уикенд. Ще ти изпратя съобщение някъде към събота дали има. някакво развитие.

Развитие. Проклятие. Истина. Джем. Смърт. Теса. Теса, Теса, Теса.

Името й отекна в съзнанието на Уил като камбанен звън; учуди се дали някое друго име на земята би имало същия резонанс. Нали все пак не са й дали някое ужасно име, Милдред например. Не можеше да си представи, че лежи буден посред нощ, вперил поглед в тавана, докато невидими гласове му шепнат в ухото "Милдред". Но Теса...

— Благодаря — каза рязко. Бе минал от една крайност в друга, в началото му бе твърде горещо, след това му бе станало твърде студено; в стаята бе станало задушно и миришеше на изгорял восък от свещи.

— С нетърпение ще очаквам да ми се обадиш.

— Добре — отвърна Магнус и затвори очи. Уил не можеше да каже дали бе заспал или просто чакаше той да си тръгне; във всеки случай намекът бе повече от ясен. Не без известно облекчение, той се съобрази с него.

Софи бе тръгнала към стаята на госпожица Джесамин, за да измете пепелта и да почисти решетката на камината, когато чу гласове в коридора. На предишната й работа я бяха учили "да прави място” — да се обръща и да гледа към стената, когато господарите й минават покрай нея, да се държи така, все едно е мебел, нещо неодушевено, което те би трябвало да игнорират.

Когато дойде в Института и разбра, че нещата тук не са организирани по този начин, тя бе направо поразена. Първото, което я изненада, бе, че в толкова голяма къща има толкова малко слуги. Тя не схвана веднага, че ловците на сенки правят много от нещата, които едно типично семейство с обноски би сметнало, че са под достойнството му — палят огъня в стаите си, купуват си нещата, които им трябват, поддържат залата за тренировка и оръжейната чисти и подредени. Тя бе шокирана от фамилиарността, с която Агата и Томас се отнасяха към господарите си, без да си дават сметка, че те и останалите слуги бяха работили за няколко поколения ловци на сенки или имаха магически способности.

Самата тя произхождаше от бедно семейство и в началото, когато започна да работи като домашна прислужница, често я наричаха "глупачка" и дори я шамаросваха, тъй като не бе отраснала с фини мебели, истинско сребро или китайски порцелан, толкова тънък, че през него прозираше тъмният цвят на чая. Но тя се научи и когато стана ясно, че ще бъде красавица, я направиха салонна камериерка. Участта на салонната камериерка далеч не бе за завиждане. От нея се очакваше да бъде красива и затова заплатата й започваше да намалява с всяка изминала година, след като навърши осемнайсет.