Принц с часовников механизъм

Джем бе другата, по-добрата, страна на Уил. Той и Уил бяха парабатаи, както Алек и Джейс, и по всичко изглежда, също като тях бяха много близки. И въпреки че Алек уж с нищо не приличаше на Джем — Алек бе неспокоен и сладък, чувствителен и тревожен, а Джем бе уравновесен, рядко се гневеше и бе и по-зрял за годините си — и двамата бяха редки птици сред ловците на сенки. Алек излъчваше изключителна невинност, толкова нетипична за ловците на сенки — качество, което, Магнус не можеше да не признае, го привличаше като магнит, независимо от целия му цинизъм.

Отново погледна към Теса. Въпреки че не бе красива в традиционния смисъл на думата, както бе красива Джесамин, лицето й бе живо, одухотворено и интелигентно. Ъгълчетата на устните й бяха извити нагоре. Бе застанала, много символично, според Магнус, между Джем и Уил. Теса, която подобно на Магнус, щеше да живее вечно. Магнус погледна към овехтелите снимки в табакерата — сантиментални спомени от миналото, някои лица бяха толкова ясни в съзнанието му, както когато ги бе видял за първи път, а имената на други почти не си спомняше. Теса, която също като него, бе обичала смъртен, при това обречен да умре, за разлика от нея.

Магнус върна обратно снимката в сандъка. Поклати глава, сякаш искаше да се освободи от спомените. Неслучайно не отваряше често сандъка. Спомените го угнетяваха, защото му напомняха какво бе имал, но само за кратко. Джем, Уил, Джесамин, Хенри, Шарлот — по някакъв начин бе изненадващо, че все още си спомняше имената им. От друга страна обаче, това, че ги бе познавал, бе променило живота му.

Познаваше добре Уил и приятелите му и това го бе накарало да се закълне в себе си, че никога повече няма да се забърква в частните дела на нефилимите. Защото, когато ги опознаеш, нямаше начин да останеш безразличен към тях. А когато не си безразличен към тях, те ти разбиваха сърцето.

— А аз не искам това — каза той на Председателя Мяу, мрачен и вероятно леко махмурлия. — Не ме е грижа колко са чаровни, смели или колко безпомощни изглеждат. Не искам това никога, никога вече...

Долу, на входната врата, издрънча звънецът и Магнус стана, за да види кой е.

Благодарности

Сърдечно благодаря на моето семейство: на майка ми и на баща ми; на Джим Хил и Кейт Конър; на Нао, Тим, Дейвид и Бен; на Мелани, Джонатан и Хелън Люис; на Флоранс; и на Джойс. Благодаря на тези, които прочетоха книгата, посочиха и разкритикуваха анахронизмите и несъответствията — Кели Линк, Клеъри, Делия Шърман, Холи Елек, Сара Рийз Бренън, Джъстин Ларбейлстиър, Робин Васерман, Морийн Джонсън. Благодаря на Лиса Голд, спец по проучванията (ЪйрУ/НзадоШгезеагсЪ.шогйргезз.сот), за помощта й. Благодаря на

Джоуи Иуун за превода от мандарин. Благодаря на Уейн Милър за помощта по гръцки и латински. Огромни благодарности дължа и на агента си, Бари Голдблат; на моя редактор, Карън Войтила; и на екипите на "Саймън енд Шустър" и „Уокър Букс", които направиха възможно излизането на тази книга. И разбира се, благодаря на съпруга си Джош, който успя да опази ръкописа да не бъде изяден от Лайнъс и Люси.