Принц с часовников механизъм

Уил се бе сгушил в дъното на каретата, с ръце, свити пред тялото, и полупритворени очи. По брадичката му се стичаше кръв. Тя се наведе над него и притисна кърпичката до устната му; той протегна ръка, сложи ръката си върху нейната и я задържа.

— Забърках пълна каша, нали?

— Страхувам се, че да — отвърна Теса, като се опитваше да не забелязва топлината на ръката му върху своята. Дори и в тъмнината на каретата очите му бяха сияйно сини. Какво бе казал Джем за красотата? Красотата е жестока. Щяха ли хората да му прощават за всичко, ако бе грозен? И помагаше ли му това в последна сметка да получи прошката им? Не бе сигурна, но усещаше, че той правеше всичко това не защото обичаше себе си твърде много, а защото се мразеше. Но тя не знаеше защо.

Той затвори очите си.

— Толкова съм уморен, Тес — каза. — Исках поне веднъж да потъна в блаженство.

— Не това е начинът, Уил — тихо му отвърна тя. — Няма да притъпиш болката, като си купуваш дрога.

Ръката му стисна нейните.

Вратата на каретата се отвори. Теса се дръпна бързо. Бе Джем, лицето му бе като буреносен облак. Той хвърли бърз поглед към Уил, тръшна се върху седалката, протегна ръка и почука върху тавана.

— Сирил, карай към къщи — извика той и след секунда каретата започна да се отдалечава, клатушкайки се, в нощта. Джем протегна ръка и дръпна завеската на прозореца. В тъмнината Теса пъхна кърпичката в ръкава си. Тя бе напоена с кръвта на Уил.

Джем не каза нищо през целия път, докато се връщаха от Уайтчапъл, само гледаше безизразно пред себе си, скръстил ръце. Свит в ъгъла на каретата, Уил спеше, а върху устните му се бе появила лека усмивка. Теса, която седеше срещу тях, не намираше какво да каже, за да разчупи настъпилата тишина. Всичко това изобщо не бе в стила на Джем, който винаги бе мил, сърдечен и жизнерадостен. Сега погледът му бе празен, бе забил нокти в плата на униформата си, а раменете му бяха сковани и напрегнати.

В момента, в който спряха пред Института, той отвори вратата и скочи долу. Тя го чу да вика на Сирил, че трябва да помогне на Уил да се прибере в стаята си, и после се втурна по стълбите, без да й каже дума. Теса бе толкова втрещена, че само гледаше след него. След това се премести към вратата. Сирил вече бе тук, протегнал ръка, за да й помогне. Тя едва не се нарани, скачайки върху паважа, и втурвайки се след Джем, крещейки името му. Но той вече бе влязъл в Института и оставил вратата отворена, така че тя да може да влезе, и Теса стремително се втурна навътре, хвърляйки бегъл поглед към Уил, за да се увери, че Сирил му помага. Затича се нагоре по стълбите и изведнъж млъкна — всички в Института спяха, а факлите с магическа светлина едва тлееха.

Тя се приближи до стаята на Джем и почука; когато не получи отговор, тръгна към местата, които той посещаваше най -често — музикалната стая, библиотеката, но когато не го намери, се върна, разстроена, в собствената си стая, и се приготви за лягане. Облече нощницата си, изчетка роклята си и я закачи на закачалката, след това се мушна между завивките на леглото си и впери поглед в тавана. Вдигна от пода екземпляра на „Ватек",

който Уил й бе дал, но малката поема в началото на книгата я накара да се усмихне и тя не можа да се концентрира върху историята.

Бе истински разстроена. Бе изненадана от собственото си страдание. Джем бе ядосан на Уил, не на нея. За първи път бе изгубил самообладание пред нея, помисли си тя. За първи път си бе позволил да е рязък с нея или да не обръща внимание на думите й, да мисли първо за себе си, а не за нея...

Бе го приела като нещо подразбиращо се, помисли си тя с изненада и срам, вперила очи в премигващите светлини на свещите. Бе приела, че добротата и сърдечността му са нещо толкова естествено и присъщо за него, че никога не си бе задавала въпроса дали те не му струваха усилие. Усилието да застане между Уил и света, защитавайки всеки един от тях от другия. Усилието да приема хладнокръвно загубата на семейството си. Усилието винаги да е приветлив и спокоен пред лицето на собствената си смърт.

Изведнъж отнякъде се разнесе пронизителен звук. Теса се изправи в леглото си. Какво беше това? Идваше иззад врата, най-вероятно от коридора.

— Джем?

Тя скочи на крака и свали халата си от гвоздея, на който бе закачен. Наметна го бързо и се втурна към коридора.

Бе имала право — звукът идваше от стаята на Джем. Спомни си първия път, когато го бе срещнала, очарователната музика на цигулката му, която струеше като вода изпод прага. Звукът, който бе чула сега, нямаше нищо общо с музиката на Джем. Тогава бе чула звука от докосването на лъка до струните на цигулката, а сега чуваше писък, сякаш някой крещеше от болка. Искаше й се да се втурне в стаята на

Джем и същевременно се страхуваше да го направи; накрая все пак хвана топката на вратата, завъртя я и вратата се отвори; влезе в стаята и бързо затвори вратата след себе си.

— Джем — прошепна тя.