Принцеса с часовников механизъм

Изражението, с което я погледна, беше такова, че тя изведнъж съжали, задето го беше закачила по този начин след всичко, което бе преживял току-що.

— Нищо, което той би могъл да направи, няма да е по-ужасно от стореното от баща ми. Поне него го привличат човешки жени.

И все пак, толкова трудно беше да не се закача с него. Направо я предизвикваше.

— Това едва ли е особено подходящо описание за такава чудесна жена като Софи.

Гейбриъл изглеждаше така, сякаш се канеше да й отвърне с някоя остра забележка, но после се отказа.

— Не исках да прозвучи така. Тя е прекрасно момиче и от нея ще стане чудесен ловец на сенки, когато се Извиси. Ще донесе чест на семейството ни, а Ангелът ми е свидетел, че се нуждаем от това.

— Аз вярвам, че и вие ще донесете чест на семейството си — тихичко каза Сесили. — Това, което сторихте... да си признаете по този начин пред Шарлот — изискваше се доста кураж.

За миг Гейбриъл застина. А после протегна ръка към нея.

— Хванете ме за ръка. Така ще може да чувате какво се случва вътре през мен, стига да желаете.

След моментно колебание, Сесили взе ръката му. Дланта му беше топла и корава в нейната и тя усещаше ритъма на кръвта му през кожата, някак странно успокояващ... и наистина, през него, сякаш беше долепила ухо до вратата, долови думи: тихият, колеблив глас на Гидеон и нежните нотки на Софи.

— О! — немощно ахна Софи и се отпусна в един от столовете. — О, боже!

Просто трябваше да седне — краката й бяха омекнали и едва я държаха. Гидеон, междувременно, стоеше до бюфета и изглеждаше паникьосан. Кестеняво русата му коса беше разрошена, сякаш беше прокарвал трескаво ръце през нея.

— Скъпа госпожице Колинс... — започна той.

— Това... — започна едновременно с него Софи, а после спря. — Не знам... Това е крайно неочаквано.

— Наистина ли? — Гидеон се дръпна от бюфета и се подпря на масата. Ръкавите му се вдигнаха лекичко и девойката установи, че се взира в китките му, покрити с фини руси косъмчета и белязани с бледите следи от Знаци. — Несъмнено сте забелязали колко много ви уважавам и ви ценя. Колко ви се възхищавам.

— Аха — кимна тя. — Възхищение. — Изрече думата така, че тя прозвуча страшно слабовато.

Младежът се изчерви.

— Скъпа госпожице Колинс — започна той отново, — вярно е, че чувствата ми към вас далеч превъзхождат обикновеното възхищение. Бих ги описал като най-гореща любов. Вашата доброта, красотата ви, благородното ви сърце... те хвърлят в смут цялото ми същество и единствено на това се дължи поведението ми тази сутрин. Не знам какво ме прихвана, та изрекох на глас най-съкровеното желание на сърцето си. Моля ви, не се чувствайте длъжна да приемете предложението ми, само защото го направих пред всички. Неудобството в случая е за мен.

Софи вдигна поглед към него. Кръвта ту прииждаше, ту се оттегляше от бузите му — вълнението му беше очевидно.

— Ала вие не сте ми направили предложение.

Гидеон се сепна.

— Аз... какво?

— Не сте ми направили предложение — повтори младата жена хладнокръвно. — Наистина обявихте на всеослушание, че възнамерявате да се ожените за мен, но това не е предложение, а само оповестяване. Предложение е, когато ме попитате.

— Ама как само го постави на място — заяви Гейбриъл с онова задоволство, което по-малките деца изпитват, когато някой даде на по-големия им брат или сестра да се разбере.

— Шт! — скастри го Сесили и стисна ръката му още по-силно. — Искам да чуя какво ще отговори господин Лайтууд.

— Много добре тогава — каза Гидеон с решителен глас, макар и мъничко ужасен, сякаш бе Свети Джордж, поемащ на битка с дракона. — Щом искате предложение.

Очите на Софи го проследиха, докато той прекосяваше стаята, за да коленичи пред нея. Животът беше несигурно нещо и имаше моменти, които човек искаше да запомни, да запечата в ума си, така че след време да може да извади спомена, като цвете, изсушено между страниците на книга, и отново да му се възхити.

Девойката знаеше, че за нищо на света не би искала да забрави начина, по който Гидеон протегна разтреперана ръка към нейната, нито как прехапа долната си устна, преди да заговори.

— Скъпа госпожице Колинс, моля ви, простете злощастния ми изблик. Просто толкова много ви... ценя... не, не ценя... толкова ви се възхищавам, че ми се иска да го оглася надлъж и шир. Откакто за първи път пристигнах в този дом, вашата красота, смелост и благородство ме пленяват все по -силно с всеки изминал ден. Макар и никога да не бъда достоен за нея, от все сърце ви моля за честта да бъдете моя... искам да кажа, да се съгласите да станете моя жена.

— Мили боже — каза Софи, изгубила ума и дума. — Да не сте го репетирали?

Гидеон примига.

— Уверявам ви, че беше напълно импровизирано.

— Е, беше прекрасно. — Тя стисна ръцете му. — И отговорът ми е „да”. Да, Гидеон, обичам те и ще се омъжа за теб.