Принцеса с часовников механизъм

Всички, освен него, бяха с бойно облекло и въоръжени до зъби — Гейбриъл беше преметнал през рамо любимия си двуостър меч и ръцете направо го сърбяха да стиснат дръжката му. Въпреки че харесваше лъка, той беше обучен в умението да върти меч от учител, който можеше да проследи своите наставници чак до Лихтенауер* и Гейбриъл смяташе, че именно мечът е най-силната му част. Освен това лъкът и стрелите едва ли биха му били от същата полза срещу автоматоните, колкото оръжие, което можеше да ги посече на съставните им части.

* Йоханес Лихтенауер — прочут немски майстор на меча от XV век, чието фехтовално изкуство се превръща в основа на германската фехтовална традиция. — Бел. прев.

— Единствено благодарение на теб, Магнус — каза Хенри. Той сияеше... или пък, помисли си Гейбриъл, това се дължеше на светлината на руните, отразена върху лицето му.

— Ни най-малко — отвърна магьосникът. — Ако не беше твоят гений, това никога нямаше да бъде създадено.

— Колкото и да ми е приятна тази размяна на любезности — намеси се Гейбриъл, виждайки, че Хенри се кани да отговори, — остават още няколко... съществени въпроса относно това изобретение.

Хенри го погледна неразбиращо.

— Като например?

— Вярвам, Хенри, че Гейбриъл се интересува дали тази... врата... — започна Шарлот.

— Нарекохме го Портал — заяви Хенри. Главната буква пролича съвсем ясно в гласа му.

— ...действа — довърши ръководителката на Института. — Опитахте ли го?

Съпругът й изглеждаше сломен.

— Ами... не. Нямаше време. Но те уверявам, че изчисленията ни са безпогрешни.

Всички, освен Хенри и Магнус, погледнаха към Портала с удвоена тревога.

— Хенри... — започна Шарлот.

— Аз смятам, че двамата трябва да минат първи — заяви Гейбриъл. — Нали те изобретиха проклетото нещо.

Всички се обърнаха към него.

— Сякаш е решил да замести Уил — подхвърли Гидеон, повдигайки вежди. — Говорят едно и също.

— Аз не съм като Уил — сопна се брат му.

— Силно се надявам — каза Сесили толкова тихичко, че той се зачуди дали някой друг, освен него, я чу. Днес тя изглеждаше особено хубава, макар Гейбриъл и сам да не бе сигурен защо. Носеше същото бойно облекло като Шарлот — простичко и черно; косата й беше прибрана скромно на тила и рубиненият медальон грееше върху кожата й. Все пак, строго си напомни той, като се имаше предвид, че най-вероятно се отправят към смъртна опасност, умът му не биваше да се занимава с мисли за това дали Сесили е хубава. Каза си, че трябва веднага да престане.

— Изобщо не съм като Уил — повтори.

— На драго сърце ще мина пръв — каза Магнус с многострадалния тон на учител в стая, пълна с непослушни ученици. — Ще имам нужда от няколко неща. Надеждата ни е, че Теса ще бъде от другата страна, може би и Уил. Ще ми трябват резервно бойно облекло и оръжия, които да занеса там. Разбира се, възнамерявам да ви чакам от другата страна, но ако се случи... да го наречем, нещо неочаквано, е добре да съм подготвен.

Шарлот кимна.

— Да... разбира се. — Тя сведе поглед за миг. — Не мога да повярвам, че никой не дойде да се присъедини към нас. Мислех, че след писмото ми... поне неколцина... — Тя не довърши и като преглътна, вирна брадичка. — Нека доведа Софи. Тя ще приготви нещата, от които се нуждаеш, Магнус. Тя, Сирил и Бриджет всеки момент ще се присъединят към нас.

И Шарлот изчезна по стълбите, проследена от загрижения, пълен с обич поглед на Хенри.

Не че Гейбриъл можеше да го вини. Очевидно беше жесток удар за Шарлот, че никой не се беше отзовал на молбата й за помощ, макар че той би могъл да й каже, че ще стане точно така. Хората по природа бяха себични и мнозина не бяха във възторг от това една жена да бъде начело на Института. Те не биха се изложили на опасност заради нея. Едва преди няколко седмици той би казал същото и за себе си. Сега, когато я познаваше, Гейбриъл с изненада установи, че да изложи живота си на опасност за Шарлот му се струваше истинска чест — така, както за повечето англичани би било чест да рискуват живота си за кралицата.

— Как точно работи Порталът? — попита Сесили, поглеждайки към проблясващия праг с наклонена настрани глава, сякаш разглеждаше картина в някоя галерия.

— Той ще ни прехвърли от едно място на друго само за миг — отвърна Хенри. — Ала номерът е... ами, точно тази част е магия. — Той произнесе думата някак нервно.

— Човек трябва да си представи мястото, където отива — каза Магнус. — Няма да подейства с място, където никога не е бил и не може да си представи. В този случай, за да стигнем до Кадер Идрис ще се нуждаем от теб, Сесили. Колко близо до Кадер Идрис смяташ, че можеш да ни отведеш?

— До самия връх — уверено заяви тя. — Има няколко пътечки, които се изкачват по планината, а аз съм минавала по две от тях с баща ми. Прекрасно помня хребета.

— Отлично — каза Хенри. — Сесили, ти ще застанеш пред Портала и ще си представиш целта ни...