Принцеса с часовников механизъм

— Има много неща, които са по-лоши от смъртта. Да не те обичат или пък да не си способен да обичаш — това е по-лошо. А да загинеш в бой, като истински ловец на сенки — това е достойна смърт. Нещо, което винаги съм искал.

По тялото на девойката пробяга тръпка.

— Има две неща, които искам — заяви тя и сама се изненада колко овладян беше гласът й. — Ако мислиш, че утре Мортмейн ще се опита да те убие, искам да получа оръжие. Ще сваля ангела с часовников механизъм и ще се бия рамо до рамо с теб. И ако паднем — ще паднем заедно. Защото и аз искам достойна смърт. Като Бодицея.

—Тес...

— Предпочитам да умра, отколкото да се превърна в инструмент на Магистъра. Дай ми оръжие, Уил.

Тя почувства как тялото му потрепери до нейното.

— Добре, мога да сторя това за теб — рече той накрая с глух глас. — Какво е другото, което искаш?

Теса преглътна.

— Искам да те целуна още веднъж, преди да умра.

Очите му се отвориха широко. Бяха сини като морето и небето от съня й, в който той бе паднал далеч, далеч от нея; сини като цветята, които Софи слагаше в косата й.

— Не...

— ...казвай нищо, което не мислиш — довърши тя вместо него. — Знам. И не го правя. Наистина го мисля, Уил. И съм наясно, че е извън всякакви норми на приличието да искам това. Знам, че сигурно ти се струвам мъничко луда. — Тя сведе очи за миг, а после отново ги вдигна, събрала кураж. — И ако ти си в състояние да ми кажеш, че не би съжалявал, ако утре умреш, без устните ни да се докоснат никога вече, направи го и аз няма да те моля повече, защото знам, че нямам никакво право...

Така и не можа да довърши, защото Уил я сграбчи и като я притегли към себе си, впи устни в нейните. За миг целувката му беше почти болезнена, изпълнена с отчаяние и едва сдържана жажда, и тя усети в устата си сол и топлина, и рязкото му поемане на дъх. А после стана по-нежен, обуздавайки страстното си желание със сила, която Теса буквално почувства в цялото си тяло. Допирът на устните им, страстната игра на езиците им, се превърна само за миг от болка в наслада.

На балкона в имението Лайтууд той бе така внимателен, но не и този път. Сега ръцете му се плъзнаха по гърба й, заровиха се в косата й, сграбчиха материята на роклята й. Повдигна я и почти се сблъскаха. Тялото му се притискаше в нейното, високо и стройно, едновременно кораво и крехко. Главата й се наклони назад, когато устните му разтвориха нейните и ето че те не толкова се целуваха, колкото сякаш се опитваха да се влеят един в друг. Пръстите й така силно стиснаха косата му, че несъмнено му причиняваха болка, зъбите й одраскаха долната му устна. Младият мъж простена и я притегли толкова плътно до себе си, че тя с усилие си поемаше въздух.

— Уил... — прошепна Теса, а той се изправи, вдигайки я на ръце, без да престава да я целува.

Девойката се вкопчи в гърба и раменете му, докато любимият й я отнасяше до леглото и я поставяше върху него. Тя вече бе боса, а той изрита ботушите си и се покатери до нея. Част от обучението й беше как да сваля бойно облекло и сега ръцете й бяха леки и бързи върху дрехите му, разкопчаха ги и ги разтвориха като черупка. Уил ги смъкна нетърпеливо и коленичи, за да свали колана с оръжията.

Теса го гледаше, преглъщайки задъхано. Ако имаше намерение да го спре, сега беше моментът. Покритите му с белези ръце бяха пъргави, те разкопчаха колана и когато той се извърна, за да го пусне на пода, ризата му — мокра от пот и залепнала за него — се плъзна нагоре, разкривайки й вдлъбнатината на стомаха му, извивката на бедрото му. Открай време го беше смятала за красив — очите, устните, лицето му, но никога не бе мислила за тялото му по този начин. Ала очертанията му бяха прекрасни, като скулптурата „Давид” на Микеланджело. Тя посегна, за да го докосне, да прокара пръсти, нежни като паяжина, по гладките твърди мускули на корема му.

Реакцията му беше мигновена и стряскаща. Той си пое рязко дъх и затвори очи, тялото му сякаш се вкамени. С разтуптяно сърце Теса плъзна пръсти по колана на панталона му, без сама да е сигурна какво прави... тласкаше я някакъв инстинкт, който не познаваше, нито можеше да обясни. Палецът й докосна за миг бедрото му, докато обвиваше ръка около кръста му и го притегляше надолу.

Уил се наведе над нея, бавно, подпрял лакти от двете страни на раменете й. Очите им се срещнаха и останаха приковани един в друг. Телата им бяха плътно прилепени, но никой от тях не говореше. Гърлото й се бе свило до раздираща болка от нескрито възхищение и разбито сърце.

— Целуни ме — промълви тя.