Принцеса с часовников механизъм

Неговият рев се смеси със скърцането и трошенето на метал, когато механичните създания започнаха да се препъват и залитат. Девойката видя как Гейбриъл отскочи настрани, за да избегне един автоматон, който падна в краката му, разтърсван от конвулсии, размахал ръце и крака, сякаш беше получил пристъп. Очите на Сесили се стрелнаха към Уил и Мълчаливия брат, заедно с когото той се биеше и чиято качулка беше паднала назад. Дори насред всичко, което се случваше, момичето усети как по тялото й пробягва тръпка на изумление. Брат Закарая беше... Джем.

Като всички останали и тя знаеше, че мълчаливите братя бяха взели Джем със себе си в Града на тишината, за да стане един от тях, ако това не го убиеше, но не предполагаше, че ще бъде достатъчно добре, за да е тук сега, да се бие рамо до рамо с брат й, както някога, и че ще има силата...

В този миг се разнесе трясък и едно от чудовищата с часовников механизъм рухна на земята между Уил и Джем, принуждавайки ги да отскочат един от друг. Въздухът миришеше точно като пред буря.

— Хенри... — Косата на Шарлот се развяваше около лицето й.

Чертите на съпруга й бяха изопнати от болка.

— То е... нещо като Пиксис. Предназначението му е да отдели душите на демоните от телата им. Преди смъртта. Не съм имал време да... го усъвършенствам. Но ми се стори, че си струва да опитам.

Магнус се изправи на крака със залитане и гласът му се извиси над трясъка на метал и демоничните писъци.

— Елате тук! Всички! Съберете се, ловци на сенки!

Бриджет остана на мястото си, все още вкопчена в битка с два автоматона, чиито движения бяха станали насечени и некоординирани, ала останалите се затичаха към тях — Уил, Джем, Гейбриъл... а Теса, къде беше Теса? Сесили видя, че Уил си даде сметка за отсъствието й в същия миг, в който и тя. Брат й се обърна, стиснал Джем над лакътя, и сините му очи обходиха стаята. Сесили видя как устните му оформиха думата „Теса”, макар да не можеше да ги чуе над усилващия се вой на вятъра, скърцането на метал...

— Достатъчно!

Лъч сребърна светлина се стрелна като мълния от купола над тях и изригна в стаята като искрите от фойерверки. Вятърът утихна изведнъж, оставяйки след себе си оглушителна тишина.

Сесили вдигна очи. На балкона, опасващ стената под купола, стоеше мъж, облечен в елегантен тъмен костюм, когото тя разпозна моментално.

Мортмейн.

— Достатъчно!

Гласът отекна из помещението, изпращайки тръпки по гръбнака на Теса. Мортмейн. Познаваше гласа му, дори и да не можеше да види нищо иззад каменната колона, която скриваше нишата, където я беше издърпал Армарос. Демонът автоматон я държеше здраво, без да охлаби хватката си дори когато стаята беше разтърсена от мощна експлозия, последвана от свиреп, бръснещ вятър, който мина покрай нишата им, без да ги докосне.

Сега се беше възцарила тишина и Теса отчаяно искаше да се отскубне от металните ръце, които я държаха, да изтича в залата и да види дали някой от приятелите, от онези, които обичаше, не беше пострадал или дори убит. Ала да се съпротивлява срещу Армарос бе като да се съпротивлява срещу стена. Въпреки това тя зарита, докато гласът на Мортмейн отново отекна в стаята:

— Къде е госпожица Грей? Доведете ми я.

Армарос издаде буботещ звук и се раздвижи. Вдигна Теса за ръцете и я изнесе от нишата в основното помещение, където цареше хаос. Автоматоните стояха като вцепенени, вдигнали погледи към своя господар. Много от тях бяха рухнали на земята или бяха посечени на парчета. Подът беше хлъзгав от кръв и машинно масло.

В средата на стаята, образували кръг, стояха ловците на сенки. Сирил беше коленичил; около единия му крак беше увита окървавена превръзка. Недалеч от него, полуседнал, полулегнал в прегръдките на Шарлот, беше Хенри, с ужасно бледо лице... Уил вдигна глава и очите му срещнаха тези на Теса. По лицето му пробяга ужас и той понечи да тръгне към нея, ала Джем го сграбчи за ръкава. Той също гледаше младата жена с потъмнели и разширени от ужас очи.

Тя извърна поглед от тях и го вдигна към Мортмейн. Магистърът стоеше до перилата на балкона, като проповедник на амвона, ехидна усмивка извиваше устните му.

— Госпожице Грей, толкова мило от твоя страна да се присъединиш към нас.

Теса се изплю, усещайки вкус на кръв там, където пръстите на автоматона бяха одрали бузата й.

Мортмейн повдигна едната си вежда.

— Пусни я на земята — нареди той на Армарос. — Дръж ръце на раменете й.

Демонът се подчини с тих смях. В мига, в който ботушите й докоснаха пода, тя се изпъна, вирна брадичка и впи яростен поглед в Магистъра.

— Лоша поличба е да видите булката преди деня на сватбата.

— Нима? — рече Мортмейн. — И за кого по-точно?

Теса не се огледа наоколо. Видът на толкова много автоматони, срещу които стоеше едва шепа ловци на сенки, беше прекалено мъчителна.

— Нефилимите вече проникнаха в крепостта ви — заяви тя. — След тях ще дойдат и други. Те ще надвият автоматоните ви и ще ги унищожат. Предайте се сега и може би ще спасите живота си.

Той отметна глава назад и се разсмя.