Принцеса с часовников механизъм

— Толкова много страда. — Шарлот потопи една кърпа в хладка вода и я сложи върху пламналото чело на младата жена. Тя издаде тих звук, сякаш за да възрази, но не понечи да отблъсне ръката й. На Шарлот й се искаше да мисли, че е защото хладните кърпи помагат, но знаеше, че е по -вероятно Теса да е твърде изтощена. — Нищо друго ли не можем да направим?

— Огънят на ангела напуска тялото й — каза застаналият до Шарлот брат Енох в своя зловещ шепот, който проникваше навсякъде. — Ще отнеме време, докато се изчисти напълно. След това вече няма да я боли.

— Но тя ще се оправи?

— Досега оцеля. — Мълчаливият брат звучеше мрачно. — Огънят би трябвало да я убие. Би убил всеки обикновен човек. Но тя е наполовина ловец на сенки и наполовина демон и беше защитена от ангела, чийто огън използва. Той я бранеше даже в онези последни мигове, в които пламъците изпепелиха дори собствената му тленна форма.

Шарлот си спомни кръглото помещение в недрата на Кадер Идрис. Отново видя как Теса пристъпва напред и от момиче се превръща в пламък, как бе лумнала като огнена колона, косата й — същински ореол от искри, пръскащи ослепителна и ужасяваща светлина. Приклекнала на пода до тялото на Хенри, тя се бе почудила как дори ангелите могат да горят така и да останат живи.

След като ангелът напусна Теса, тя бе рухнала. Дрехите й бяха станали на дрипи, кожата й беше покрита с белези като от изгорено. Няколко от ловците на сенки се бяха втурнали към нея между свличащите се автоматони, макар че за Шарлот всичко бе някак неясно, изкривено през обектива на тревогата й за Хенри. Уил бе вдигнал Теса на ръце и те се бяха втурнали по коридорите, водени от синия огън на Магнус, който им показваше пътя за бягство, докато крепостта на Магистъра се рушеше около тях. Създаването на втори Портал. Още Мълчаливи братя, които ги очакваха в Института, белязани ръце и лица, които не бяха обърнали внимание дори на нея, затваряйки се с Хенри и Теса. Уил, обърнал се към Джем със съкрушено изражение.

— Джеймс — казал бе той, протягайки ръка към своя парабатай. — Ти можеш да разбереш... какво й правят... дали ще оживее...

Ала брат Енох бе пристъпил между тях.

— Името му не е Джеймс Карстерс. Сега то е брат Закарая.

Погледът на Уил, начинът, по който бе отпуснал ръка.

— Нека сам да говори.

Но Джем просто се бе извърнал и си бе тръгнал, от тях и от Института, докато Уил го гледаше, неспособен да повярва на очите си. Шарлот неволно си беше припомнила деня, в който се бяха запознали: „Нали не е вярно, че наистина умираш? Съжалявам".

Именно Уил, с все още поразен, невярващ вид, им беше обяснил със запъване историята на Теса: функцията на ангела с часовников

механизъм, злощастната съдба на рода Старкуедър и необичайния начин, по който бе зачената Теса. Значи Алойзиъс беше прав, помисли си Шарлот. Тази млада жена наистина беше неговата праправнучка. Негова потомка, за която той никога нямаше да узнае, тъй като беше загинал в клането на Съвета.

Шарлот не можеше да не си представи сцената, разиграла се в заседателната зала, когато вратите се бяха отворили и автоматоните бяха нахлули вътре. Нямаше правило да се идва невъоръжен на заседанията на Съвета, но присъстващите не бяха готови за битка. Повечето ловци на сенки никога не се бяха изправяли срещу автоматон. Шарлот я побиваха тръпки дори при мисълта за клането. Беше потресена от огромната загуба, която светът на ловците на сенки беше понесъл, макар че тя би била още по-страшна, ако не беше саможертвата на Теса. Всички автоматони бяха паднали със смъртта на Мортмейн, дори и тези в заседателната зала, и повечето ловци на сенки бяха оцелели, макар да имаше и много жертви... в това число и консулът.

— Наполовина демон, наполовина ловец на сенки — промълви Шарлот сега, загледана в Теса. — Какво означава това?

— Нефилимската кръв е водеща. Нов вид ловец на сенки. Новото невинаги е нещо лошо, Шарлот.

Именно заради нефилимската кръв бяха стигнали дотам, че да опитат целителни руни върху Теса, но те просто бяха потънали в кожата, изчезвайки безследно, като думи, написани с вода. Шарлот посегна и докосна ключицата на Теса, където бяха нарисували руната. Кожата й беше гореща.

— Ангелът — отбеляза тя. — Вече не тиктака.