Принцеса с часовников механизъм

— Можеш ли да бъдеш щит за слабите, светлина в мрака, истина насред лъжите, кула в потопа, зрящо око, когато всички други са слепи?

— Мога.

— А когато издъхнеш, ще дадеш ли тялото си на нефилимите, за да бъде изгорено, та пепелта ти да бъде използвана за съзиждане на Града от кости?

— Да.

— Тогава пий — рече Шарлот. Теса чу как Гидеон си пое дъх. Това беше опасната част от ритуала. Частта, която можеше да убие необучените или недостойните.

Софи наведе тъмнокосата си глава и допря Бокала до устните си. Теса приседна съвсем на ръба на мястото си, гърдите й бяха сковани от тревога. Усети как ръката на Уил се плъзна над нейната — топла, успокояваща тежест. Гърлото на Софи помръдна, когато преглътна.

Кръгът, в който бяха застанали тя и Шарлот, изведнъж лумна със студена, синьо-бяла светлина, която скри и двете от погледа на останалите. Когато светлината започна да угасва, Теса примигна няколко пъти, за да прогони звездите, които се бяха появили пред очите й, и видя Софи да вдига обгърнатия от сияние Бокал и да го подава на Шарлот, която се усмихваше широко.

— Сега ти си нефилим — заяви тя. — Наричам те София Шадоухънтър*, от кръвта на Джонатан, ловеца на сенки, дете на нефилимите. Изправи се, София.

* Ловец на сенки (англ.)

— Бел. прев.

И Софи се изправи под одобрителните викове на тълпата. Тези на Гидеон бяха най-силни насред много други. Девойката се усмихваше и цялото й лице светеше, огряно от лъчите на зимното слънце, които струяха през прозореца на тавана. Сенки се стрелнаха по пода, бързи и леки. Теса вдигна очи в почуда — отвън имаше бели пухчета, вихрещи се изящно зад стъклото на прозореца.

— Сняг — меко прошепна Уил в ухото й. — Весела Коледа, Теса.

Тази нощ беше нощта на ежегодното коледно тържество на Анклава. Теса за първи път виждаше голямата бална зала в Института отворена и пълна с хора. Огромните прозорци грееха, отразявайки светлината, и хвърляха златен отблясък върху лъснатия под. Отвъд тъмните стъкла се виждаше как навън се сипят едри меки снежинки, но вътре всичко бе топло, безопасно и обгърнато в златиста светлина.

Коледата сред ловците на сенки не беше същата като онази, която Теса познаваше. Не се виждаха рождественски венци, не се пееха коледни песни, нямаше коледни бомбички. Имаше дърво — огромна елха, която се издигаше почти до тавана в далечния край на балната зала — макар и да не беше украсено по традиционния начин. Когато Уил бе попитал Шарлот как, за бога, бяха успели да го вкарат вътре, тя бе махнала с ръце и бе промърморила нещо за Магнус. Върху всички клони имаше свещи, макар че Теса не виждаше как точно са закрепени, нито какво ги поддържа, и те хвърляха още златна светлина в стаята.

Завързани за клоните на дървото — както и висящи от аплиците по стените, свещниците на масите и дръжките на вратите — имаше блещукащи кристални руни. Макар и прозрачни като стъкло, те пречупваха светлината и осейваха стаята с проблясващи дъги. Стените бяха украсени с венци от бодлива зеленика и бръшлян. Червените плодчета изпъкваха на фона на зелените листа. Тук-там се виждаха клонки с белите плодчета на имел. Такава беше закачена дори на каишката на Чърч, който се въртеше около една от коледните маси със свиреп вид.

Теса не помнеше някога да е виждала толкова много храна. Масите бяха отрупани с резени пилешко и пуешко месо, дивеч и заешко, коледна шунка и пайове, тънки сандвичи, сладолед и сладкиши със сметана, желиран крем и пудинг, плодови желета с цвят на скъпоценни камъни, пандишпан, напоен с вино и коледни пудинги, полети с бренди, леден шербет, греяно вино и огромни сребърни купи, пълни с коледен пунш. Имаше рогове на изобилието, от които се изсипваха дребни лакомства и бонбони, както и торбички на Сейнт Никълъс*, всяка от които съдържаше парче въглен, бучка захар или кисел бонбон, за да покаже на онзи, който я получеше, дали държанието му през изминалата година е било непослушно, сладко или кисело. По-рано през деня, преди пристигането на гостите, обитателите на Института бяха пили чай и си бяха разменили подаръци. Настанена в скута на Хенри, който седеше в своя подвижен стол, Шарлот беше отваряла подарък след подарък за бебето, което трябваше да се роди през април. И чието име, както бе решено, щеше да бъде Чарлс.

„Чарлс Феърчайлд", гордо бе заявила Шарлот, вдигайки мъничкото одеялце, което Софи бе изплела за нея и в чийто ъгъл имаше красива бродерия — „Ч. Ф.”

* Светец от III-IV век, чиято фигура служи за основа на съвременния Дядо Коледа.

— Бел. прев.

— Чарлс Бюфорд Феърчайлд — поправил я бе Хенри.

Шарлот бе направила гримаса и Теса, избухвайки в смях, бе попитала:

— Феърчайлд? Не Брануел?

Шарлот се беше усмихнала срамежливо.

— Тъй като съм консул, беше решено, че детето ще носи моето име. Хенри няма нищо против, нали, скъпи?