Принцеса с часовников механизъм

Теса гледаше прехласната. Той започна простичко, тихо; беше уловил лъка съвсем леко и изтръгваше мек, хармоничен звук с него. Мелодията въздейства на момичето като хладна и сладка вода, беше прекрасна и изпълнена с надежда като изгрев слънце. Не можеше да откъсне очарован поглед от пръстите му, докато те се движеха, извличайки прелестни трели от цигулката. Звукът стана по-плътен, когато лъкът ускори темпото си, ръката на Джем се движеше напред-назад, слабото му тяло се превърна в неясно петно от раменете надолу. Пръстите му промениха позицията си едва забележимо и музиката зазвуча по-ниско, сякаш буреносни облаци се сбираха над ясен хоризонт, поток, превърнал се изведнъж в буйна река. Мелодията се разбиваше в краката на Теса и се надигаше, за да я обгърне. Цялото тяло на момчето сякаш се движеше в унисон със звуците, които той изтръгваше от инструмента, макар годеницата му да знаеше, че краката му са стъпили твърдо на земята.

Ритъмът на сърцето й се учести, за да не изостава от темпото на музиката; очите на Джем бяха затворени, ъгълчетата на устните му — извити надолу, сякаш изпитваше болка. Част от нея копнееше да скочи и да го прегърне, ала другата не искаше да направи нищо, което би прекъснало музиката, нищо, което би накарало прелестните звуци да затихнат. Струваше й се, че в неговата ръка лъкът сякаш се превръща в четка, с която той рисува платно, разкриващо самата му душа. Докато последните ноти се издигаха все по-нависоко, сякаш се опитваха да достигнат небесата, Теса си даде сметка, че лицето й е мокро, но едва когато и последният звук отшумя и Джем свали цигулката, тя осъзна, че плаче.

Много бавно годеникът й прибра инструмента в калъфа и постави ръка до него. След това се изправи и се обърна към Теса. Изражението му беше срамежливо, бялата му риза беше подгизнала от пот, а вената на шията му туптеше.

Девойката беше останала без думи.

— Хареса ли ти? — попита той. — Можех да ти подаря украшение, но исках да бъде нещо, което да е само твое. Нещо, което никой друг да не може да чуе или притежава. И понеже не ме бива с думите, излях онова, което изпитвам към теб, в музика. — Младежът замълча за миг. — Е, хареса ли ти? —повтори след малко и затихващата интонация на въпроса му говореше, че очаква отрицателен отговор.

Теса вдигна лице, така че да види сълзите й.

— Джем...

Той коленичи пред нея с разкаяно изражение.

— М]ие де №пд тап, цт а де?

— Не... не — отвърна Теса, като едновременно плачеше и се смееше. — Не съм наранена. Нито нещастна. Ни най-малко.

Усмивка се разля по лицето на годеника й и очите му грейнаха от удоволствие.

— Значи ти е харесало?

— Сякаш видях душата ти отразена в нотите. И тя беше красива. — Теса се приведе напред и нежно докосна лицето му, гладката кожа над коравите скули, косата му като перца по опакото на дланта й. — Видях реки, лодки с формата на цветя, всички цветове на нощното небе.

Джем изпусна шумно дъха си и се отпусна на пода до стола й, сякаш и последната капчица сила го беше напуснала. Облегна глава на коляното й и тя започна да го милва по косата, прокарвайки пръсти през меките кичури.

— И двамата ми родители обичаха музиката — каза той изведнъж. — Баща ми свиреше на цигулка, а майка ми — на цин*. Аз предпочетох цигулката, макар че бих могъл да избера и инструмента на майка ми. Понякога съжалявам, защото в Китай има мелодии, които не могат да бъдат изсвирени на цигулка; мелодии, които майка ми би искала да науча. Тя ми разказваше историята на Ю Бо Я, който бил майстор свирач на цин. Най-добрият му приятел бил дървар на име Джун Дзъ Ци и той му свирел. Казват, че когато Бо Я свирел песен за вода, приятелят му веднага разбирал, че мелодията описва буйни води, а когато свирел за планини, Дзъ Ци можел да види върховете им. А Бо Я му казвал: „То е, защото ти разбираш музиката ми”. — Джем сведе поглед към ръката си, обвила леко коляното му. — Хората все още използват израза „джъ ин” в смисъл на „близки приятели” или „сродни души”, ала истинското му значение е „разбиращ музика”. — Той се пресегна и улови ръката й. — Докато свирех, виждах онова, което и ти. Ти разбираш музиката ми.

* Най-древният китайски музикален инструмент; наричал се е още „шъ” — „камък”, или„няоциу”

— „пееща топка” — Бел. прев.

— Но аз нищо не разбирам от музика, Джем. Не мога да различа партита от соната...

— Не. — Младежът се обърна и се изправи на колене, подпирайки се на облегалките на стола й. Сега бяха толкова близо, че Теса можеше да види, че косата му беше овлажняла от пот на слепоочията и тила, да усети миризмата на колофон и горена захар. — Не такава музика имах предвид. Искам да кажа... — Отрони нетърпелива въздишка и като улови ръката й, я допря до гърдите си, така че тя усети ритмичните удари на сърцето му. — Всяко сърце има своя собствена мелодия. Ти разбираш тази на моето.

— Какво станало с тях? — прошепна Теса. — С дърваря и музиканта?