Принцеса с часовников механизъм

— Мислех, че поне ти ще разбереш. — В погледа, който Джем спря върху Уил, се четеше объркване и болка.

— Не казвам, че не разбирам. Просто те подтиквам да помислиш...

— Помислих. — Джем се облегна в стола си. — Имам мунданско разрешително за брак, законно издадено и подписано. Можем да влезем във всяка църква и да се оженим още днес. Наистина бих предпочел и вие да присъствате, но дори да не можете, пак ще го направим.

— Да се ожениш за момиче, само за да го оставиш вдовица... — подхвърли Гейбриъл Лайтууд. — Мнозина биха казали, че не й правиш кой знае каква услуга.

Джем се вкамени, ръката му, стиснала тази на годеницата му, се вкочани. Уил пристъпи напред, ала Теса вече се беше изправила, вперила изпепеляващ поглед в Гейбриъл.

— Не смей

да говориш така, сякаш всичко зависи единствено от Джем, а аз изобщо нямам думата — заяви тя, без нито за миг да откъсва очи от лицето му. — Никой не ме е принудил на този годеж, нито пък храня някакви илюзии за здравето на Джем. Искам да бъда с него през всички дни или минути, с които разполагаме, и ще се смятам за благословена, че съм ги имала.

Очите на Гейбриъл бяха студени като морето, миещо бреговете на Нюфаундленд.

— Просто съм загрижен за вашето добруване, госпожице Грей.

— По-добре се тревожи за своето — сопна се Теса.

Зелените очи насреща й се присвиха.

— В смисъл?

— Вярвам, че това, което дамата се опитва да каже — провлечено се обади Уил, — е, че не тя уби собствения си баща. Или толкова бързо се съвзе от случилото се, че няма защо да се тревожим за чувствата ти, Гейбриъл?

Сесили ахна. По-младият от братята Лайтууд се изправи и в изражението му Теса отново зърна момчето, което беше предизвикало Уил на двубой първия път, когато го бе срещнала — изтъкано от арогантност, напрежение и омраза.

— Ако някога посмееш... — започна той.

— Престанете — каза Шарлот, но спря, когато откъм прозорците се чу как ръждясалата порта на Института се отваря със скърцане, а после по плочките зачаткаха конски копита. — О, в името на Ангела! Джесамин. — Шарлот скочи на крака, захвърляйки салфетката си в чинията. — Да вървим... трябва да слезем да я посрещнем.

Макар в други отношения пристигането на Джесамин да беше доста ненавременно, то свърши отлична работа за отвличане на вниманието им. След лека суматоха и известна доза объркване от страна на Гейбриъл и

Сесили, които не бяха наясно коя бе Джесамин и каква роля беше изиграла в живота на Института, те всички поеха хаотично по коридора. Теса, която имаше чувството, че не й достига въздух, сякаш корсетът й беше прекалено стегнат, поизостана малко. Мислите й се върнаха към предишната нощ и как беше държала Джем в прегръдките си, докато часове наред се целуваха и си шепнеха за сватбата, която щяха да направят, и съвместния живот, който им предстоеше... сякаш разполагаха с всичкото време на света. Сякаш женитбата щеше да му дари безсмъртие, макар тя да знаеше, че не е така.

Потънала в мислите си, Теса се спъна, когато стигна до най-горното стъпало. Нечия ръка я задържа и когато вдигна поглед, видя Уил.

Останаха така в продължение на един миг, замръзнали заедно като статуи. Другите вече слизаха по стълбите, а гласовете им заглъхваха. Ръката на Уил бе уловила нежно нейната, ала лицето му беше безизразно, издялано сякаш от гранит.

— Не си съгласен с останалите, нали? — попита Теса по-остро, отколкото бе възнамерявала. — Че не бива да се омъжа за Джем днес. Попита ме дали го обичам достатъчно, за да се омъжа за него и да го направя щастлив, и аз ти казах, че отговорът ми е „да”. Не знам дали съм в състояние да го направя напълно щастлив, но мога да опитам.

— Ако някой би могъл да го стори, това си ти — отвърна той, приковал очи в нейните.

— Останалите смятат, че храня някакви илюзии относно здравето му.

— Надеждата не е илюзия.

Думите му бяха окуражителни, но в гласа му имаше нещо мъртвешко, което я плашеше.

— Уил... — Теса улови китката му. — Няма да ме изоставиш сега... няма да ме оставиш сама да търся лек, нали? Не бих могла да го сторя сама.

Той си пое дълбоко дъх, притворил сините си очи с тъмни сенки под

тях.

— Разбира се, че няма. Никога няма да се откажа от него, нито от теб. Ще продължа. Просто...

Той замълча и извърна глава. Светлината, струяща през прозореца високо над тях, огряваше бузата, брадичката и извивката на челюстта му.

— Просто какво?