Принцеса с часовников механизъм

— Ти защитаваш Уил? — обади се Гидеон. — След начина, по който винаги си се държал с него? След като десетки пъти си казвал на Джем, че има ужасен вкус за парабатай?

— Уил може и да е ужасен като човек, но постъпката му доказва, че поне не е възмутителен ловец на сенки — рече Гейбриъл, а после, улавяйки погледа на Сесили, добави: — Всъщност, може би и като човек не е чак толкова лош. В общи линии.

— Колко великодушно изказване, Гидеон — подхвърли Магнус.

— Аз съм Гейбриъл.

Магнус махна с ръка.

— Всички от рода Лайтууд ми изглеждат еднакви...

— Хм... — побърза да се намеси Гидеон, преди брат му да е замерил магьосника с първия попаднал му предмет. — Независимо от личните качества и недостатъци на Уил, както и от неспособността на някои хора да различат един Лайтууд от друг, въпросът си остава — ще тръгнем ли след Уил?

— Ако той искаше помощ от вас, нямаше да поеме на път посред нощ, без да каже на никого — заяви Сесили.

— О, да — отвърна Гидеон. — Защото хлапакът се слави със своите грижливо обмислени планове и умението да взема разумни решения.

— Е, все пак е откраднал най-бързия кон — изтъкна Хенри. — Това говори за поне някаква предвидливост.

— Не можем да го оставим да се изправи срещу Мортмейн съвсем сам. Той ще бъде смазан — рече Гидеон. — Ако наистина е тръгнал през нощта, може би все още бихме успели да го настигнем по пътя...

— Уил е с най-бързия кон — напомни му Хенри и Магнус изсумтя под носа си.

— Всъщност не е напълно сигурно, че непременно ще срещне смъртта си — каза Гейбриъл. — Вярно, можем да тръгнем след него, но истината е, че подобен отряд, поел срещу Мортмейн, ще бъде забелязан по-лесно, отколкото едно момче на кон. Единствената ни надежда е да не го видят. В крайна сметка, той не е поел на война, а да спаси Теса. Подобна мисия се нуждае от потайност и незабелязаност...

Шарлот удари с юмрук по масата толкова силно, че звукът отекна из цялата стая.

— Всички, замълчете! — Тонът й беше толкова властен, че дори Магнус изглеждаше разтревожен. — Гейбриъл, Гидеон, и двамата имате право. За Уил е по-добре да не тръгваме след него и не можем да допуснем един от нас да загине. Вярно е също така, че Магистърът е извън нашия обсег. — Съветът ще заседава и ще вземе решение по този въпрос. Ето защо трябва да насочим всичките си усилия към това да спасим Джем. Младежът умира, ала все още не е мъртъв. Част от силата на Уил зависи от него, а и той е един от нас. Най-сетне ни даде позволение да потърсим лек за болестта му и следователно ще сторим именно това.

— Но... — започна Гейбриъл.

— Тишина! — прекъсна го Шарлот. — Аз оглавявам Института. Не забравяй кой те спаси от баща ти и ми отдай нужното уважение.

— Добре постави Гидеон на мястото му — доволно подхвърли Магнус и Шарлот се обърна към него с пламнали очи.

— Същото важи и за теб, магьоснико. Господин Херондейл може и да те е повикал, но все още си тук само защото аз те търпя. От онова, което ми каза тази сутрин, разбирам, че си обещал на Уил да сториш всичко по силите си, за да намериш лек за Джем, докато него го няма. Ще кажеш на Гейбриъл и Сесили къде се намира магазинът, от който може да се набавят необходимите ти съставки. Гидеон, тъй като си ранен, ще останеш в библиотеката и ще търсиш книгите, които Магнус ти поиска. Ако ти трябва помощ, аз или Софи ще ти я окажем. Хенри, навярно магьосникът би могъл да използва криптата като лаборатория, освен ако в момента не си по средата на някой проект, който не би го позволил? —Тя погледна към съпруга си, повдигнала вежди.

— Всъщност съм — колебливо отвърна той, — но този проект би могъл да бъде насочен към намирането на лек за Джем и на драго сърце бих приел помощта на господин Бейн. В замяна господинът може да използва всичките ми научни пособия.

Магнус го погледна любопитно.

— Над какво точно работите?

— Е, както знаете, ние не използваме магия, господин Бейн — обясни Хенри с видимо удоволствие, че някой проявява интерес към опитите му, — но в момента се опитвам да създам устройство, което би било нещо като научната версия на транспортираща магия. То ще отваря портал, където поискате...

— Като например в някой склад в Китай, пълен с уин фен? — досети се магьосникът с лукави пламъчета в очите. — Звучи много интересно, наистина много интересно.

— Не, не звучи — измърмори Гейбриъл и Шарлот му хвърли остър като кама поглед.

— Достатъчно, господин Лайтууд. Вярвам, че всички получихте задачите си. Заемете се с тях. Не искам да чувам нищо повече от вас, докато не сте в състояние да ми докладвате за постигнат напредък. Аз ще бъда при Джем.

И с тези думи тя излезе от стаята.

— Колко удовлетворително — рече госпожа Блек и Теса я изгледа свирепо.

Беше се свила в своя ъгъл на каретата, възможно най-далеч от съществото, което някога беше госпожа Блек. При вида на отвратителната гледка тя беше изпищяла и макар бързо да бе затиснала устата си с ръка, вече беше твърде късно — ужасената й реакция очевидно страшно се беше понравила на чудовищното създание.