— Бяхте обезглавена — рече Теса. — Как така сте жива? По този начин?
— Магия — отвърна госпожа Блек. — Брат ти бе онзи, който посъветва Магистъра, че в сегашното си състояние бих могла да му бъда от полза. Именно Натаниъл проля кръвта, която направи съществуването ми възможно. Животи за моя живот.
Зловеща усмивка разтегли устните й и девойката си помисли за брат си, издъхнал в ръцете й.
— Изпълнявате заповедите на Мортмейн, защото смятате, че той ще ви даде тяло — каза Теса. — Не това... това нещо, което имате сега, а истинско, човешко тяло.
— Човешко — изсумтя госпожа Блек. — Очаквам нещо по-добро от
— Вие сте глупачка, ако вярвате, че ще ви възнагради.
Сивите устни на госпожа Блек потръпнаха развеселено.
— О, но той ще го стори. Закле се, а аз направих всичко, което бях обещала. И ето че сега му доставям съвършената булка... обучена от мен. В името на Азазел, още не съм забравила деня, в който слезе от кораба от Америка. Изглеждаше така изцяло смъртна, толкова безполезна, че се отчаях как някога изобщо бих успяла да те науча на каквото и да било. Ала с достатъчно бруталност всяко нещо може да получи желаната форма. Сега ще свършиш чудесна работа.
— Не всичко смъртно е безполезно.
Ново изсумтяване.
— Казваш го заради връзката ти с нефилимите. Твърде дълго време си прекарала с тях, вместо със себеподобните си.
— „Себеподобни”? Никой не е като мен. Джесамин каза, че майка ми е била ловец на сенки...
— Така е. Но не и баща ти.
Сърцето на Теса прескочи един удар.
— Баща ми е бил демон?
— Е, не беше ангел — подсмихна се госпожа Блек. — Магистърът ще ти обясни всичко... когато му дойде времето. Коя си, защо си на този свят и за какво си била създадена. — Тя се облегна назад и механичните й стави изскърцаха. — Трябва да отбележа, че бях почти впечатлена от това как избяга с онова момче, ловеца на сенки. Показа, че притежаваш дух. Всъщност за Магистъра се оказа от полза, че прекара толкова време с нефилимите. Сега си запозната с Долния свят и при това доказа, че можеш да се справиш. Беше принудена да използваш умението си в тежки условия. Никакви изпитания, на които бих могла да те подложа, не биха те научили на толкова много, нито биха ти дали подобна увереност. С очите си виждам колко си променена сега. От теб ще излезе чудесна булка за Магистъра.
От устните на Теса се откъсна невярващо възклицание.
— Защо? Та нали той ще ме принуди да се омъжа за него. Какво значение има дали притежавам знания или дух? Защо го е грижа?
— О, ти ще бъдеш повече от негова жена, госпожице Грей. Ти ще бъдеш гибелта на нефилимите. За това си била създадена. И колкото повече знаеш за тях, колкото по-привързана си към тях, толкова по-ефективно оръжие ще бъдеш, за да ги сравним със земята.
Теса имаше чувството, че са отнели и последната глътка въздух от гърдите й.
— Не ме е грижа какво прави Мортмейн. Няма да му помогна да причини зло на ловците на сенки. По-скоро ще умра или ще понеса мъченията му.
— Няма значение какво искаш ти. Ще откриеш, че всяка съпротива, която би могла да му окажеш, ще бъде безсмислена. А и за да унищожиш нефилимите, не е нужно да правиш нищо, освен да бъдеш самата себе си. Както и да бъдеш омъжена за Мортмейн, което не изисква никакво действие от твоя страна.
— Аз съм сгодена за друг мъж — изплю Теса. — За Джеймс Карстерс.
— О, боже. Боя се, че правата на Магистъра превъзхождат неговите. Освен това до следващия вторник Джеймс Карстерс няма да е между живите. Мортмейн изкупи целия уин фен в Англия и блокира всички нови доставки. Навярно трябваше да помислиш за това, преди да се влюбиш в един наркоман. Навремето си мислех, че ще избереш синеокия — замислено каза тя. — Не е ли обичайно момичетата да се влюбват в спасителите си?
Девойката усети как плащът на сюрреалистичното се спуска отгоре й. Не можеше да повярва, че е тук, хваната като в капан в тази карета с госпожа Блек и че магьосницата явно няма нищо против да обсъжда нейните любовни трепети. Обърна се към прозореца. Луната се беше издигнала високо в небето и тя видя, че се движат по тесен път. Около каретата имаше сенки, а под тях една скалиста клисура се губеше в мрака.