Проклетата кауза

— Понякога случаите ни се застъпват, без значение дали трябва да е така.

Не можех да разбера какво намекваше.

— Доктор Мант разбира колко важно е да не се меси — продължи Грийн. — Приятно е да работиш с хора като него.

— Важно е да не се бъркаш в какво, капитан Грийн?

— Ако случаят е военен например или е в тази или онази юрисдикция. Съществуват много различни начини, по които хората могат да се намесят. Всичките са проблем и могат да нанесат щети. Например този гмуркач. Той се е гмурнал там, където не е трябвало, и вижте какво се случи.

Заковах се на място и се втренчих в него невярващо.

— Сигурно въображението ми е виновно — казах, — но ми се струва, че ме заплашвате.

— Отидете да си вземете екипа. Можете да паркирате по-близо, ей там до оградата — каза той и се отдалечи.

Глава втора

Дълго време след като той изчезна в сградата с котвата отпред, аз стоях на кея и се мъчех да облека дебелия неопренов костюм. Недалеч от мен няколко спасители подготвяха плоскодънната лодка, завързана за един пилон. Работниците от дока се мотаеха наоколо любопитно, а на платформата за гмуркане двама мъже в яркосини неопрени изпробваха радиостанции и грижливо проверяваха водолазните екипи, включително и моя.

Наблюдавах как водолазите си говорят, но не можех да разбера и дума от казаното, докато развиваха маркучите и нагласяха тежестите по коланите. От време на време поглеждаха към мен. Изненадах се, когато единият реши да се качи по стълбата, която водеше към моя кей. Той се приближи и седна до мен на студената земя.

— Това място заето ли е? — запита той.

Беше хубав млад мъж, чернокож и с фигура като олимпийски атлет.

— Много хора чакат за него, но не знам къде са — отговорих, продължавайки борбата с неопрена. — По дяволите. Мразя ги тези неща.

— Просто си мислете, че си слагате още една кожа.

— Да, това помага страхотно.

— Трябва да поговоря с вас за оборудването за подводни комуникации. Използвали ли сте го преди?

Погледнах сериозното му лице и запитах:

— Вие от спасителния екип ли сте?

— Не. Просто обикновен стар войник. Не знам за вас, но това определено не е начинът, по който бих избрал да изкарам Нова година. Не разбирам защо човек би искал да се гмурка тук, освен ако не си фантазира, че е сляпа попова лъжичка в кална локва. Или пък ако има прекалено много желязо в кръвта и мисли, че ръждата тук може да му помогне.

— Всичко, което ръждата може да направи, е да ви зарази с тетанус — отвърнах и се огледах наоколо. — Кои от хората тук са военни и кои спасители?

— Двамата мъже в лодката са от спасителния екип. Кай Су на платформата за гмуркане е единственият друг военен с изключение на нашия неустрашим следовател от ССВС. Кай е готин. Добри приятели сме.

Той помаха на Кай Су, който отговори на жеста му. Това ми се стори доста интересно и различно от преживяното досега.

— Така, чуйте ме сега.

Новият ми познат говореше така, сякаш работехме заедно от години.

— Оборудването за подводни комуникации е сложно, ако никога не сте го използвали. Наистина може да е опасно — каза той сериозно.

— Запозната съм с него — отговорих с по-голяма увереност, отколкото чувствах.

— Добре, но е нужно повече от просто запознанство. Трябва да сте приятели, защото също като приятеля, с когото се гмуркате, то може да спаси живота ви. — Той замълча за момент, после добави: — Също така може и да ви убие.

Бях използвала оборудване за подводни комуникации само веднъж и все още се притеснявах от факта, че трябваше да заменя регулатора си с плътно прилепнала маска с мундщук и без пречистващ вентил. Тревожех се да не се наводни маската и да ми се наложи да я свалям, докато търся слепешком алтернативния източник на въздух. Но не възнамерявах да споменавам това.

— Ще се справя без проблеми — уверих го отново.

— Чудесно. Чух, че сте професионалистка — каза той. — Между другото казвам се Джеръд, а вече знам вие коя сте.

Той седеше по турски, мяташе камъчета във водата и изглеждаше впечатлен от бавно образуващите се кръгове.

— Чувал съм много хубави неща за вас. Всъщност, когато жена ми разбере, че сме се запознали, направо ще ревнува.

Не разбирах откъде един военен водолаз би могъл да чуе нещо за мен освен от казаното в новините, което не винаги беше ласкателно. Но думите му оправиха отвратителното ми настроение. Тъкмо възнамерявах да му го кажа, когато той погледна часовника си, после се обърна към платформата и срещна погледа на Кай Су.

— Доктор Скарпета — каза Джеръд и се надигна. — Смятам, че сме готови за рокендрол. А вие?

— Струва ми се, че по-готова няма да бъда — отвърнах и също се изправих. — Какъв ще е най-добрият подход?

— Най-добрият начин, всъщност единственият, е да следваме маркуча надолу.

Пристъпихме към края на кея и той посочи към лодката.

— Вече слизах там и ако не следвате маркуча, никога няма да го намерите. Случвало ли ви се е да вървите през канал без никаква светлина?

— Все още не съм преживявала подобно нещо.

— Е, не можете да видите абсолютно нищо. Тук е съвсем същото.

— Значи според вас никой не е променял положението на тялото — казах.