Проклетата кауза

Луси мълчаливо управляваше движенията на Тото, като диригент на оркестър, с протегнати напред ръце. Роботът потегли по чакъла и през тревата и се отдалечи от нас. Един от агентите ни раздаде бинокли. Минавайки по тротоара, Тото достигна до четирите циментови стъпала, водещи към стъклената предна врата на сградата, и спря. Луси си пое дъх дълбоко и продължи да насочва металния си приятел. Докосна ново копче и дръжките му се протегнаха напред. После бавно ги отпусна и остави телефона на второто стъпало. Тото се отдръпна назад и се обърна. Луси започва да го насочва обратно към нас.

Роботът бе изминал съвсем кратък път, когато стъклената врата се отвори и брадат мъж в бежов панталон и пуловер изскочи от нея. Той грабна телефона и изчезна обратно вътре.

— Добра работа, Луси — похвали я Уесли, който звучеше облекчено. — Добре, обадете се сега, дявол ви взел — заговори той на враговете. — Луси — добави Уесли, — когато сте готови, идвайте.

— Добре — отвърна тя, а ръцете й продължиха да управляват движенията на Тото.

Марино, Уесли и аз се качихме по стълбите към подвижния команден пост, тапициран в синьо и сиво, с малки маси между седалките. Имаше малка кухня и баня, а прозорците бяха затъмнени, така че да се вижда само отвътре навън. Техническото оборудване беше разположено отзад, а над нас пет телевизора предаваха тихо програмите на големите канали и Си Ен Ен. Червеният телефон на масата зазвъня, докато вървяхме към него. Звучеше настойчиво и нагло и Уесли се затича, за да го вдигне.

— Уесли — каза той, загледан през прозореца, и натисна две копчета Л за да включи високоговорителя и за да запише разговора.

— Имаме нужда от лекар — каза някакъв глас.

Звучеше като глас на бял мъж, южняк. Дишаше тежко.

— Добре, но ще трябва да ми кажете и още нещо.

— Не се ебавай с мен! — изкрещя гласът.

— Слушай — спокойно отвърна Уесли. — Не се ебаваме, ясно ли е? Искаме да помогнем, но се нуждаем от малко повече информация.

— Той падна в басейна и изпадна в нещо като кома.

— Кой?

— Какво значение има кой, по дяволите?

Уесли се поколеба.

— Той умира, а ние сме минирали цялото място. Разбирате ли? Ще ви взривим, ако не направите нещо веднага!

Знаехме кого има предвид, затова Уесли не попита отново. Нещо се бе случило на Джоуъл Хенд, а аз не исках дори да си представя какво могат да направят последователите му, ако той умре.

— Говори — каза Уесли.

— Той не може да плува.

— Чакай да се уверя, че разбирам. Значи някой почти се е удавил?

— Слушай. Водата е радиоактивна. В нея имаше горивни устройства, ясно ли е?

— Бил е в един от реакторите, така ли?

Мъжът изкрещя отново:

— Престани с тия въпроси, мамка ти, и намери някой да помогне! Ако той умре, всички ще умрат. Разбираш ли?

В същия момент се чу силен изстрел откъм сградата. Всички замръзнаха. Чухме и плач в далечината.

— Ако ме накараш да чакам още една минута — съобщи развълнуваният глас, — още някой ще бъде убит.

Пристъпих по-близо до телефона и преди някой да успее да ме спре казах:

— Аз съм лекар. Трябва да разбера какво точно е станало, когато той е паднал в басейна на реактора.

Мълчание. После мъжът каза:

— Почти се удави. Опитахме са да изпомпаме водата от него но вече беше в безсъзнание.

— Погълнал ли е вода?

— Не знам. Възможно е. От устата му излезе малко.

Човекът се раздразни още повече.

— Но ако не направите нещо, госпожо, ще превърна Вирджиния в шибана пустиня.

— Ще ви помогна — успокоих го. — Но трябва да ви задам още няколко въпроса. Какво е състоянието му сега?

— Както вече ви казах, в безсъзнание е.

Прилича на кома.

— Къде го държите?

— В стаята с нас — ужасено отвърна той. — Не реагира на нищо, независимо какво се опитваме да направим.

— Ще трябва да ви донеса много лед и медикаменти — казах. — Нужни са няколко курса, освен ако не получа помощ.

— По-разумно ще е да помогне някой друг, а не ФБР — отново повиши тон той.

— Аз съм лекар, а наоколо има много мои колеги — казах. — Ще дойда да ви помогна, но само ако не ми създавате затруднения.

Той замълча, после каза:

— Добре. Но ще дойдете сама.

— Роботът ще ми помогне да ви донеса нещата. Същият, който ви донесе телефона.

Той затвори и аз го последвах. Уесли и Марино ме гледаха така, сякаш бях извършила убийство.

— В никакъв случай — каза Уесли. — Господи, Кей! Побърка ли се?

— Няма да ходиш там, дори ако се наложи да те арестувам — включи се и Марино.

— Трябва — казах простичко. — Той ще умре — добавих.

— Точно това е причината, поради която не можеш да ходиш там — възкликна Уесли.

— Той има остра криза, защото е погълнал от водата в басейна — казах. — Не може да бъде спасен. Скоро ще умре, а мисля, че всички знаем какви ще бъдат последствията. Хората му вероятно ще взривят всички експлозиви.

Погледнах сериозно към Уесли. Марино и командира на ЕСЗ.

— Не разбирате ли? Четох книгата им. Той е техният месия. Хората му няма да си тръгнат просто ей така, когато той умре. Цялата работа ще се превърне в самоубийствена мисия, както предрече — отново приковах очи в Уесли.

— Не сме сигурни, че ще постъпят така — възрази той.

— И си готов да рискуваш?