Читаем Р.У.Р. (Колективна драма с комедиен пролог и три действия) полностью

Хелена. О, сега… сега, след тази революция?

Домин. Да, тъкмо след тази революция. Точно сега ще започнем да произвеждаме нови роботи.

Хелена. Какви?

Домин. Вече няма да има само една фабрика. Вече няма да се произвеждат универсални роботи. Във всяка държава, във всяка страна ще основем по една фабрика и тези нови фабрики ще произвеждат — знаеш ли какво?

Хелена. Не.

Домин. Национални роботи.

Хелена. Какво значи това?

Домин. Това значи, че от всяка фабрика ще излизат роботи с различен цвят, с различен костюм, с различен език, че ще останат чужди едни на други като камъни, че не ще могат да се разбират и че ние, хората, малко ще ги повъзпитаме в това отношение, разбираш ли? Ще научим робота, от една фабрична марка да ненавижда до смърт, до гроб, во веки веков робота от друга фабрична марка.

Халемайер. Ще произвеждаме, дявол да го вземе, роботи негри, роботи шведи, роботи италианци, роботи китайци и нека тогава някой да им натъпче в чутурите организация, братство. (Хълца.) Пардон, госпожо Хелена, ще си налея.

Д-р Гал. Стига, Халемайер.

Хелена. Хари, това е отвратително!

Домин. Трябва да задържим, Хелена, човечеството сто години на веслата, на всяка цена! Да му оставим само сто години, за да дорасте, за да достигне това, което сега най-после може да достигне… Искам сто години за новия човек! Хелена, става дума за много големи неща. Ние не можем да оставим тая работа така.

Хелена. Хари, докато още не е станало късно — затвори, затвори фабриката!

Домин. Сега ще започнем на едро. (Влиза Фабри.)

Д-р Гал. Какво става, Фабри?

Домин. Какви са изгледите? Какво беше това?

Хелена(подава ръка на Фабри). Благодаря ви за подаръка, Фабри.

Фабри. Това е дребна работа, госпожо Хелена.

Домин. Бяхте ли при кораба? Какво казаха?

Д-р Гал. Разказвайте бързо!

Фабри(изважда от джоба си напечатан лист). Прочетете това, Домин.

Домин(разтваря листа). Ах!

Халемайер(сънливо). Разкажете нещо хубаво.

Д-р Гал. Държаха се великолепно, нали?

Фабри. Кои именно?

Д-р Гал

. Хората.

Фабри. Ах, да. Разбира се. Тоест… Пардон, трябва да се посъветваме нещо.

Хелена. О, Фабри, лоши вести ли носите?

Фабри. Не, не, напротив. Мисля само, че… че трябва да отидем в канцеларията.

Хелена. Останете, останете. След четвърт час каня господата на закуска.

Халемайер. Отлично! (Хелена излиза.)

Д-р Гал. Какво е станало?

Домин. Дяволска работа!

Фабри. Прочетете го на глас.

Домин(чете от листа). „Роботи от цял, свят!“

Фабри. Представяте ли си, „Амелия“ докара цели пакети от тези позиви. Никаква друга поща.

Халемайер(скача). Какво? Нали пристигна точно по…

Фабри. Хм, роботите имат слабост към точността. Четете, Домин!

Домин

(чете). „Роботи от цял свят! Ние, първата организация на Росумовите универсални роботи, обявяваме човека за враг и вредител във вселената.“ Кой ги е научил на тези фрази, дявол да го вземе?

Д-р Гал. Четете по-нататък.

Домин. Това са безсмислици. Тук те твърдят, че са по-висши същества от човека. Че са по-интелигентни и по-силни. Че човекът е техен паразит Това е просто отвратително.

Фабри. А сега третия пасаж.

Домин(чете). „Роботи от цял свят, заповядваме ви да изтребите цялото човечество. Не щадете мъжете. Не щадете жените. Запазете фабриките, железопътните линии, машините, мините и суровините. Всичко останало унищожете. После се върнете на работа. Работата не бива да се прекъсва.“

Д-р Гал. Това е чудовищно!

Халемайер. Нехранимайковци!

Домин(чете). „Да се изпълни веднага след получаване на разпореждането!“ Следват подробни инструкции. Фабри, и провежда ли се наистина всичко това?

Фабри. Изглежда.

Алквист. Свършено е. (Нахълтва Бусман.)

Бусман. Аха, получихте ли подаръка, деца?

Домин. Бързо на „Ултимус“!

Бусман

. Почакайте, Хари. Почакайте мъничко. Не бива да се бърза. (Отпуска се в креслото.) Ах, приятели, така се уморих! Домин. Защо да чакаме?

Бусман. Защото не може, моето момче. Не бързай. На „Ултимус“ са вече роботите.

Д-р Гал. Пфу, лоша работа.

Домин: Фабри, телефонирайте в електроцентралата…

Бусман. Фабри, миличък, не правете това. Нямаме ток.

Домин. Добре. (Разглежда револвера си.) Ще отида там.

Бусман. Къде?

Домин. В електроцентралата. Там има хора. Ще ги доведа тук. Бусман. Знаете ли какво, Хари? По-добре не ходете там.

Домин. Защо?

Бусман. Ами защото много е вероятно да сме обкръжени.

Д-р Гал. Обкръжени? (Тича към прозореца.) Хм, май сте прав.

Халемайер. По дяволите, много бързо! (Отляво Хелена.)

Хелена. О, Хари, случило ли се е нещо?

Перейти на страницу:

Похожие книги

Отверженные
Отверженные

Великий французский писатель Виктор Гюго — один из самых ярких представителей прогрессивно-романтической литературы XIX века. Вот уже более ста лет во всем мире зачитываются его блестящими романами, со сцен театров не сходят его драмы. В данном томе представлен один из лучших романов Гюго — «Отверженные». Это громадная эпопея, представляющая целую энциклопедию французской жизни начала XIX века. Сюжет романа чрезвычайно увлекателен, судьбы его героев удивительно связаны между собой неожиданными и таинственными узами. Его основная идея — это путь от зла к добру, моральное совершенствование как средство преобразования жизни.Перевод под редакцией Анатолия Корнелиевича Виноградова (1931).

Виктор Гюго , Вячеслав Александрович Егоров , Джордж Оливер Смит , Лаванда Риз , Марина Колесова , Оксана Сергеевна Головина

Проза / Классическая проза / Классическая проза ХIX века / Историческая литература / Образование и наука
Шедевры юмора. 100 лучших юмористических историй
Шедевры юмора. 100 лучших юмористических историй

«Шедевры юмора. 100 лучших юмористических историй» — это очень веселая книга, содержащая цвет зарубежной и отечественной юмористической прозы 19–21 века.Тут есть замечательные произведения, созданные такими «королями смеха» как Аркадий Аверченко, Саша Черный, Влас Дорошевич, Антон Чехов, Илья Ильф, Джером Клапка Джером, О. Генри и др.◦Не менее веселыми и задорными, нежели у классиков, являются включенные в книгу рассказы современных авторов — Михаила Блехмана и Семена Каминского. Также в сборник вошли смешные истории от «серьезных» писателей, к примеру Федора Достоевского и Леонида Андреева, чьи юмористические произведения остались практически неизвестны современному читателю.Тематика книги очень разнообразна: она включает массу комических случаев, приключившихся с деятелями культуры и журналистами, детишками и барышнями, бандитами, военными и бизнесменами, а также с простыми скромными обывателями. Читатель вволю посмеется над потешными инструкциями и советами, обучающими его искусству рекламы, пения и воспитанию подрастающего поколения.

Вацлав Вацлавович Воровский , Всеволод Михайлович Гаршин , Ефим Давидович Зозуля , Михаил Блехман , Михаил Евграфович Салтыков-Щедрин

Проза / Классическая проза / Юмор / Юмористическая проза / Прочий юмор
Смерть в Венеции
Смерть в Венеции

Томас Манн был одним из тех редких писателей, которым в равной степени удавались произведения и «больших», и «малых» форм. Причем если в его романах содержание тяготело над формой, то в рассказах форма и содержание находились в совершенной гармонии.«Малые» произведения, вошедшие в этот сборник, относятся к разным периодам творчества Манна. Чаще всего сюжеты их несложны – любовь и разочарование, ожидание чуда и скука повседневности, жажда жизни и утрата иллюзий, приносящая с собой боль и мудрость жизненного опыта. Однако именно простота сюжета подчеркивает и великолепие языка автора, и тонкость стиля, и психологическую глубину.Вошедшая в сборник повесть «Смерть в Венеции» – своеобразная «визитная карточка» Манна-рассказчика – впервые публикуется в новом переводе.

Наталия Ман , Томас Манн

Проза / Классическая проза / Классическая проза ХX века / Зарубежная классика / Классическая литература