Р.У.Р. (Колективна драма с комедиен пролог и три действия)

Хелена. О, сега… сега, след тази революция?

Домин. Да, тъкмо след тази революция. Точно сега ще започнем да произвеждаме нови роботи.

Хелена. Какви?

Домин. Вече няма да има само една фабрика. Вече няма да се произвеждат универсални роботи. Във всяка държава, във всяка страна ще основем по една фабрика и тези нови фабрики ще произвеждат — знаеш ли какво?

Хелена. Не.

Домин. Национални роботи.

Хелена. Какво значи това?

Домин. Това значи, че от всяка фабрика ще излизат роботи с различен цвят, с различен костюм, с различен език, че ще останат чужди едни на други като камъни, че не ще могат да се разбират и че ние, хората, малко ще ги повъзпитаме в това отношение, разбираш ли? Ще научим робота, от една фабрична марка да ненавижда до смърт, до гроб, во веки веков робота от друга фабрична марка.

Халемайер. Ще произвеждаме, дявол да го вземе, роботи негри, роботи шведи, роботи италианци, роботи китайци и нека тогава някой да им натъпче в чутурите организация, братство. (Хълца.) Пардон, госпожо Хелена, ще си налея.

Д-р Гал. Стига, Халемайер.

Хелена. Хари, това е отвратително!

Домин. Трябва да задържим, Хелена, човечеството сто години на веслата, на всяка цена! Да му оставим само сто години, за да дорасте, за да достигне това, което сега най-после може да достигне… Искам сто години за новия човек! Хелена, става дума за много големи неща. Ние не можем да оставим тая работа така.

Хелена. Хари, докато още не е станало късно — затвори, затвори фабриката!

Домин. Сега ще започнем на едро. (Влиза Фабри.)

Д-р Гал. Какво става, Фабри?

Домин. Какви са изгледите? Какво беше това?

Хелена(подава ръка на Фабри). Благодаря ви за подаръка, Фабри.

Фабри. Това е дребна работа, госпожо Хелена.

Домин. Бяхте ли при кораба? Какво казаха?

Д-р Гал. Разказвайте бързо!

Фабри(изважда от джоба си напечатан лист). Прочетете това, Домин.

Домин(разтваря листа). Ах!

Халемайер(сънливо). Разкажете нещо хубаво.

Д-р Гал. Държаха се великолепно, нали?

Фабри. Кои именно?

Д-р Гал

. Хората.

Фабри. Ах, да. Разбира се. Тоест… Пардон, трябва да се посъветваме нещо.

Хелена. О, Фабри, лоши вести ли носите?

Фабри. Не, не, напротив. Мисля само, че… че трябва да отидем в канцеларията.

Хелена. Останете, останете. След четвърт час каня господата на закуска.

Халемайер. Отлично! (Хелена излиза.)

Д-р Гал. Какво е станало?

Домин. Дяволска работа!

Фабри. Прочетете го на глас.

Домин(чете от листа). „Роботи от цял, свят!“

Фабри. Представяте ли си, „Амелия“ докара цели пакети от тези позиви. Никаква друга поща.

Халемайер(скача). Какво? Нали пристигна точно по…

Фабри. Хм, роботите имат слабост към точността. Четете, Домин!

Домин

(чете). „Роботи от цял свят! Ние, първата организация на Росумовите универсални роботи, обявяваме човека за враг и вредител във вселената.“ Кой ги е научил на тези фрази, дявол да го вземе?

Д-р Гал. Четете по-нататък.

Домин. Това са безсмислици. Тук те твърдят, че са по-висши същества от човека. Че са по-интелигентни и по-силни. Че човекът е техен паразит Това е просто отвратително.

Фабри. А сега третия пасаж.

Домин(чете). „Роботи от цял свят, заповядваме ви да изтребите цялото човечество. Не щадете мъжете. Не щадете жените. Запазете фабриките, железопътните линии, машините, мините и суровините. Всичко останало унищожете. После се върнете на работа. Работата не бива да се прекъсва.“

Д-р Гал. Това е чудовищно!

Халемайер. Нехранимайковци!

Домин(чете). „Да се изпълни веднага след получаване на разпореждането!“ Следват подробни инструкции. Фабри, и провежда ли се наистина всичко това?

Фабри. Изглежда.

Алквист. Свършено е. (Нахълтва Бусман.)

Бусман. Аха, получихте ли подаръка, деца?

Домин. Бързо на „Ултимус“!

Бусман

. Почакайте, Хари. Почакайте мъничко. Не бива да се бърза. (Отпуска се в креслото.) Ах, приятели, така се уморих! Домин. Защо да чакаме?

Бусман. Защото не може, моето момче. Не бързай. На „Ултимус“ са вече роботите.

Д-р Гал. Пфу, лоша работа.

Домин: Фабри, телефонирайте в електроцентралата…

Бусман. Фабри, миличък, не правете това. Нямаме ток.

Домин. Добре. (Разглежда револвера си.) Ще отида там.

Бусман. Къде?

Домин. В електроцентралата. Там има хора. Ще ги доведа тук. Бусман. Знаете ли какво, Хари? По-добре не ходете там.

Домин. Защо?

Бусман. Ами защото много е вероятно да сме обкръжени.

Д-р Гал. Обкръжени? (Тича към прозореца.) Хм, май сте прав.

Халемайер. По дяволите, много бързо! (Отляво Хелена.)

Хелена. О, Хари, случило ли се е нещо?