Р.У.Р. (Колективна драма с комедиен пролог и три действия)

Бусман(скача). Моите почитания, госпожо Хелена. Честито! Славен ден, а? Ха-ха, желая ви още много такива дни!

Хелена. Благодаря ви, Бусман. Хари, случило ли се е нещо?

Домин. Нищо, съвсем нищо. Не се безпокой. Моля те, почакай мъничко.

Хелена. Хари, какво е това? (Показва роботските възвания, които е крила зад гърба си.) Намерих ги при роботите в кухнята.

Домин. И там ли? Къде са?

Хелена Излязоха. Около къщата има толкова много! (Фабрични свирки и сирени.)

Фабри. Фабриките свирят.

Бусман. Обед.

Хелена. Хари, помниш ли? Точно сега стават десет години…

Домин(гледа часовника си). Още не е обед. Това е сигурно… това е по-скоро…

Хелена

. Какво?

Домин. Тревога на роботите. Настъпление.

Завеса

Второ действие

Същият салон на Хелена. В стаята вляво Хелена свири на пиано. Домин се разхожда из стаята, д-р Гал гледа през прозореца, а Алквист седи отстрани в креслото, захлупил лице в дланите си.

Д-р Гал. О, небеса, те стават все повече и повече.

Домин. Роботите ли?

Д-р Гал. Да. Стоят пред градинската мрежа като стена. Защо са така тихи? Това е безобразие, да те обсаждат мълчаливо.

Домин. Много съм любопитен какво чакат. Трябва да започнат всеки миг. Ние си изпяхме песента, Гал.

Алквист. Какво свири госпожа Хелена?

Домин. Не зная. Репетира нещо ново.

Алквист. Ах, още репетира? Д-р Гал. Слушайте, Домин, ние решително допуснахме грешка.

Домин. (спира се). Каква?

Д-р Гал. Дадохме на роботите твърде еднакви лица. Сто хиляди еднакви лица, обърнати насам. Сто хиляди мехура без израз. Това е като кошмарен сън.

Домин

. Ако всеки беше различен…

Д-р Гал. Гледката нямаше да е така ужасна. (Отдръпва се от прозореца.) Добре че не са въоръжени!

Домин. Хм. (Гледа с далекогледа към пристанището.) Много съм любопитен какво толкова разтоварват от „Амелия“.

Д-р Гал. Само да не е оръжие. (През тапицираната врата влиза гърбом Фабри и дърпа след себе си две електрически жици.)

Фабри. Пардон. Оставете жицата, Халемайер!

Халемайер(влиза след Фабри). Ух, ама че работа падна! Какво ново?

Д-р Гал. Нищо. Здравата сме обсадени.

Халемайер. Барикадирахме коридора и стълбищата, момчета. Нямате ли малко вода? Аха, ето. (Пие.)

Д-р Гал. Какво ще правим с тази жица, Фабри?

Фабри. Един момент, един момент. Дайте ми някакви ножички.

Д-р Гал

. Откъде да ги взема? (Търси.)

Халемайер(отива към прозореца). По дяволите, колко много станаха! Вижте!

Д-р Гал. Може ли за маникюр?

Фабри. Дай ги. (Прерязва кабела на електрическата лампа, поставена на бюрото, и свързва с него своята жица.)

Халемайер(при прозореца). Нямате хубав изглед, Домин. Чувствува се… някак си… смъртта.

Фабри. Готово!

Д-р Гал. Какво?

Фабри. Кабелът. Сега можем да пуснем ток по цялата градинска мрежа. Кой ще посмее после да се допре до нея, дявол да го вземе! Поне докато там са наши.

Д-р Гал. Къде?

Фабри. В електроцентралата, учени господине. Надявам се поне… (Отива към камината и пали малката крушка в нея.) Слава богу, там са. И работят. (Загасна.) Щом свети, добре е.

Халемайер

(обръща се от прозореца). Тези барикади са също добри, Фабри. Абе какво свири госпожа Хелена? (Отива към вратата вляво и слуша. От тапицираната врата излиза Бусман, мъкне огромни търговски книги, спъва се в жицата.)

Фабри. Внимавай, Бус! Пази жиците!

Д-р Гал. Ало, какво носите?

Бусман(поставя книгите на бюрото). Главните книги, милички. Искам да си уредя сметките, докато… докато… е, добре де, този път няма да чакам с баланса до Нова година. Какво има? (Отива към прозореца.) Но там е съвсем спокойно!

Д-р Гал. Вие нищо ли не виждате?

Бусман. Нищо освен огромна синя площ.

Д-р Гал. Това са роботи.

Бусман. Ах, да, жалко, че не ги виждам. (Сяда до бюрото и разгръща книгите.)

Домин. Оставете това, Бусман, роботите от „Амелия“ стоварват оръжие.

Бусман. Е, и какво? Мога ли да им забраня?

Домин. Не можем да им забраним.