Р.У.Р. (Колективна драма с комедиен пролог и три действия)

Халемайер. Ха-ха, струва ми се. Като Робинзон. (Вдига чаша.) Госпожо Хелена, да живее каквото искате. Госпожо Хелена, за вашите очи, и баста! Ти, момко Домин, разкажи!

Хелена(смее се). Какво се е случило?

Домин(хвърля се в креслото и пали пура). Чакай! Седни, Хелена. (Вдига пръст. Пауза.) Свършено е с нея.

Хелена. С коя?

Домин. С революцията.

Хелена. Каква революция?

Домин. Революцията на роботите. Разбираш ли?

Хелена. Не разбирам.

Домин. Алквист, дайте ми Вестника. (Алквист му подава вестника. Домин го разгръща и чете.) „В Хавър бе учредена първата организация на роботите… която издаде обръщение към роботите от цял свят.“

Хелена

. Четох това.

Домин(смуче с наслада пурата). Видиш ли, Хелена. Това значи революция. Революция на всички роботи по света.

Халемайер. Дявол да го вземе, много искам да зная…

Домин(удря с юмрук по масата). … кой забърка тая каша! Никой на света не можеше да ги раздвижи, никакъв агитатор, никакъв спасител на света, и изведнъж — тази история, моля ти се!

Хелена. Още ли няма никакви новини?

Домин. Не. Засега знаем само това, но то е достатъчно, разбираш ли? Помисли си само, че това ти го носи последният кораб. Че изведнъж престават да работят телеграфите. Че от двайсет кораба на ден не идва нито един, и туйто. Спряхме производството и се гледаме един друг — кога ще започне, нали, момчета?

Д-р Гал. Разбира се, беше ни станало доста горещо, госпожо Хелена.

Хелена. Затова ли ми подари този военен кораб?

Домин. Не, наивно дете, този кораб го поръчах още преди половин година. Просто така, за по-голяма сигурност. Но, честна дума, мислех си, че днес ще се качим на него. Такова беше положението, Хелена.

Хелена. Защо още преди половин година?

Домин. Е, имаше някакви симптоми, разбираш ли? Това е без значение. Но тази седмица, Хелена, ставаше въпрос за човешката цивилизация или не знам за какво. Наздраве, момчета. Сега пак се радвам, че живея.

Халемайер. Така е, дявол да го вземе! За вашия ден, госпожо Хелена! (Пие.)

Хелена

. И всичко мина?

Домин. Съвсем всичко.

Д-р Гал. Днес ще пристигне кораб. Обикновен пощенски кораб — абсолютно точно по разписанието. Точно в единайсет и трийсет ще пусне котва.

Домин. Прекрасно нещо е точността, момчета. Нищо не укрепва така душата, както точността. Точността означава ред в света. (Вдига чашата.) За точността!

Хелена. Значи… всичко… е вече наред?

Домин. Почти. Мисля, че са прерязали кабела. Но нали разписанието влиза отново в сила.

Халемайер. Важи ли разписанието, важат човешките закони, важат божиите закони, важат законите на всемира, важи всичко, което трябва да важи. Разписанието е нещо повече от Евангелието, нещо повече от Омир, повече от целия Кант. Разписанието е най-съвършеният продукт на човешкия дух. Госпожо Хелена, ще си налея.

Хелена. Защо нищо не ми казахте?

Д-р Гал. Пази боже! По-добре езика си да отхапехме.

Домин. Такива неща не са за теб.

Хелена. Но ако тази революция… дойдеше и тук…

Домин. Все едно, нищо нямаше да знаеш.

Хелена. Защо?

Домин. Защото щяхме да се качим на нашия „Ултимус“ и спокойно да порим вълните на морето. И само след месец, Хелена, щяхме да диктуваме на роботите каквото ни хрумне.

Хелена

. О, Хари, аз нищо не разбирам.

Домин. Защото щяхме да отнесем със себе си нещо, на което роботите страшно много държат.

Хелена. А именно, Хари?

Домин. Техния живот или тяхната смърт.

Хелена(става). Какво е то?

Домин(става). Тайната на производството. Ръкописът на стария Росум. Един месец да не работеше фабриката, и роботите щяха да паднат на колене пред нас.

Хелена. Защо… не ми… казахте?

Домин. Не искахме да те плашим напразно.

Д-р Гал. Ха-ха, госпожо Хелена, това беше последният ни коз.

Алквист. Вие пребледняхте, госпожо Хелена?

Хелена. Защо нищо не ми казахте?

Халемайер(до прозореца). Единайсет и трийсет. „Амелия“ пуска котва.

Домин

. Това „Амелия“ ли е?

Халемайер. Добрата стара „Амелия“, която тогава докара Хелена.

Д-р Гал. Сега стават точно десет години…

Халемайер(до прозореца). Хвърлят пакети. (Отдръпва се от прозореца.) Хора, това е поща!

Хелена. Хари!

Домин. Какво има?

Хелена. Да заминем оттук.

Домин. Сега, Хелена? Къде ти!

Хелена. Сега, колкото е възможно по-скоро! Всички, които сме тук!

Домин. Защо точно сега?

Хелена. О, не питай! Моля те, Хари, моля ви. Гал, Халемайер, Алквист, за бога, много ви моля, затворете тази фабрика и…

Домин. Съжалявам, Хелена. Сега никой от нас не може да замине.

Хелена. Защо?

Домин. Защото искаме да разширим производството на роботи.