Разбудени фурии

— Хайде де, Шигео — усмихна се Силви. — Не ми разправяй, че всички тук чакат да ги пратиш на прочистване. Колко от старите пушки ще се нагърбят с оная гадост? Пращаш новаци, защото никой друг няма да се навие за тия пари. Предлагам ти дар и ти го знаеш много добре.

Курумая я огледа от глава до пети, после кимна на тримата инфоспецове да се отдръпнат. Те унило се върнаха на опашката. Холокартата примига и изгасна. Курумая се облегна назад и изгледа втренчено Силви.

— Ошима-сан, последния път, когато те пуснах да минеш предсрочно, ти пренебрегна задълженията си и изчезна на север. Откъде да знам, че няма да сториш същото и сега?

— Шиг, ти ме прати да проуча останки. Някой вече ни беше изпреварил и нямаше какво да се прави. Казах ти.

— Да, когато най-сетне се появи.

— О, не се заяждай. Как да демилвам нещо, което вече е изтърбушено. Тръгнахме си, защото просто нямаше работа за нас, по дяволите.

— Не отговори на въпроса ми. Как мога да ти вярвам сега?

Силви театрално въздъхна.

— Божичко, Шиг. Имаш процесорна мощност в излишък, пресметни го сам. Предлагам ти услуга в замяна на възможността да припечеля набързо. Иначе трябва да чакам на опашка някъде до вдругиден, а дотогава ще ти останат само новобранци-чистачи и всички губим. Има ли смисъл, дявол да го вземе?

Настана дълго мълчание. Никой не помръдваше. После Курумая се озърна към едно от устройствата върху бюрото. Над машинката изникна спирален холографски дисплей.

— Кой е синтът? — небрежно попита той.

— А, да. — Силви леко се поклони и изви длан към мен. — Новобранец. Мики Тръпката. Резервен стрелец.

Курумая вдигна вежди.

— Откога Ор се нуждае или приема чужда помощ?

— Взехме Мики само за проба. По моя идея. — Силви се усмихна сърдечно. — Както го виждам аз, по тукашните места резервите никога не са излишни.

— Може и да си права. — Курумая насочи поглед към мен. — Но новият ти приятел има увреждания.

— Само драскотина — уверих го аз.

Цветовете на спиралата се промениха. Курумая се озърна настрани и около върха й изплуваха цифри. Той сви рамене.

— Много добре. Бъдете на главната порта след час заедно с оборудването. Получавате минимална стандартна надница плюс десет процента надбавка за старшинство. Повече не мога да ви предложа. Премия за всеки унищожен обект по тарифите на Военно-механичното разузнаване.

Силви отново му се усмихна.

— Отлично. Ще бъдем готови. Приятно ми беше да работя отново с теб, Шигео. Хайде, Мики.

Докато се обръщахме, лицето й трепна — явно получаваше съобщение. Тя сърдито се завъртя към Курумая.

— Да?

Той се усмихна бащински.

— Дай да сме наясно, Ошима-сан. Ще бъдеш включена в схемата за разчистване заедно с другите. Опиташ ли пак да се изнижеш, ще разбера. Ще ти отнема разрешителното и ще наредя да те върнат, та дори ако се наложи да пратя целия почистващ отряд. Ако искаш да бъдеш арестувана от новобранци и върната тук на патешки ход, само опитай.

Силви отново въздъхна, поклати скръбно глава и тръгна назад през тълпата чакащи демилити. Докато минавахме край Антон, той се озъби.

— Минимална надница, Силви. Май най-сетне си разбрала къде ти е мястото.

После той трепна, извъртя очи и лицето му застина, защото Силви бе бръкнала да направи нещо в главата му. Антон залитна и демилитът до него го сграбчи за ръката, за да не падне. От гърлото му излетя задавено пъшкане, сякаш го бяха ударили с нещо тежко.

— Гадна… — едва избъбри той и езикът му се заплете.

— Стой настрани, селяндурче.

Лаконичните думи останаха да висят зад Силви, докато напускахме бараката.

Тя дори не бе погледнала към Антон.

Глава 7

Портата представляваше масивна плоча от бронирана сплав, шест метра на ширина и десет на височина. Антигравитационните повдигачи от двете страни бяха монтирани на релси върху вътрешните стени на двайсетметрови кули, увенчани с автоматична стражева апаратура. Ако се приближеше до сивия метал, човек можеше да чуе как от другата страна тревожно шумоли пълзящата животел.

Доброволците за разчистването стояха на малки групички пред портата и водеха приглушени разговори с откъслечни изблици на гръмогласно перчене. Точно както предсказа Силви, повечето бяха млади и неопитни — и двете неща си личаха съвсем ясно по неуверените движения, с които опипваха оборудването си и зяпаха наоколо. А и самото им оборудване не беше особено впечатляващо. Оръжията изглеждаха предимно взети от складове за бракувана военна техника, а превозните средства бяха не повече от дузина и някои дори нямаха антиграви. Транспортът щеше да стигне най-много за всеки втори от петдесетината демилити. Останалите, явно, щяха да обикалят пеш.

Координатори почти не се забелязваха.