Разединени равнини

През последните няколко години Те Беро беше работил в западните територии на Империята, а често и в пограничните земи във връзка с подготовката за завладяването на Равнините. Случвало се бе да балансира — с малките си крачки — по разделителната линия между външната и вътрешната служба на Рекеф. Надявал се бе да е достатъчно полезен за всички, но не и незаменим за когото и да било. Ала в последно време по тази тънка линия бе станало невъзможно да се върви.

От самото начало на кариерата си в Рекеф Те Беро бе служил на генерал Рейнер. Това винаги му се бе струвало най-безопасната възможност. Работата под крилото на генерала му бе спечелила лейтенантските нашивки, както и някои добри назначения, нито твърде опасни, нито твърде скучни. Ала после нещата започнаха да намирисват. Понеже беше интелигентен човек с буден ум, Те Беро скоро осъзна, че проблемът се корени в самата Рекеф. Тайната служба точеше ножовете си, но погледът й беше насочен навътре. Две агентурни клетки, с които Те Беро беше работил, изчезнаха яко дим, заличени от хора, които би трябвало да са техни съюзници. Генерал Рейнер водеше война, но не срещу равнинци или федерални, а срещу вътрешна конкуренция в самата Рекеф.

А после се стигна до Мина и изключително успешната, макар и доста кървава мисия на майор Талрик, друг от хората на Рейнер. Те Беро получи официална похвала в докладите за въпросната операция. Тогава това му се струваше като повод за гордост, но не мина дълго и той си даде сметка, че времето му изтича. Кариерата му в Рекеф беше към края си и освен ако не съумееше да се преориентира своевременно, дните му също щяха да са преброени. Изведнъж се беше превърнал във фактор, привлякъл бе твърде много внимание и враговете на Рейнер бяха научили името му. Направи някои проучвания и стигна до извода, че за момента генерал Рейнер не е в силна позиция и че има други хора, по-обещаващи, към които един мухороден агент може да се прикрепи. Дори преди срещата инструктаж с Талрик на борда на „Облачен“ Те Беро бе пуснал предпазливо пипалата си. Свързал се бе с агенти на генерал Максин, главния конкурент на Рейнер, и бе предложил услугите си.

Те Беро беше опитен агент, полезен човек, а и знаеше много за хората на Рейнер и за техните операции. Близо десетница бе споделял информацията си със своите нови приятели, докато гърлото му не прегракна от говорене, а те бяха записали всяка казана дума. Накрая, след като изля всичко, с което можеше да откупи живота си, той се остави на тяхната милост.

— Нека работя за вас — примоли се на хората на Максин. — Готов съм на всичко, за да ви бъда полезен. — „Само не ме отхвърляйте. Не искам да се превърна в поредното заличено име от архивите на Рекеф“, молеше усърдно и в мислите си.

Дали неговата поява беше дала идеята за тази конкретна мисия, или мисията е била вече планирана, а неговият богат опит го бе превърнал в идеалния агент за нея, Те Беро можеше само да гадае. Така или иначе, ден по-късно вече го бяха натоварили за Хелерон с подробни инструкции и с изричната уговорка, че по-нататъшната му съдба ще зависи от успеха на начинанието.

Жизнено важно беше да се докаже като професионалист. Наредили му бяха да вербува агенти и той го беше направил — възобновил беше старите си връзки и благодарение на тях се добра до четирима способни наемници от градската гмеж на Хелерон. Сега те бяха дошли за среща в самостоятелната стая, която Те Беро държеше в прилична таверна на мухородни. Единственият му проблем беше самото естество на получените инструкции и като гледаше сега коравите лица на наемниците, той се боеше, че или ще го ступат, или ще му се изсмеят. А не биваше да се смеят. Внушено му бе, че колкото и странна да изглежда на пръв поглед задачата, тя е изключително важна. И че от успеха на неговото дребно начинание зависи много.

— Такива са заповедите и не смятам да се извинявам за тях. Идват от самата столица, от самия дворец всъщност, а вие си мислете каквото искате — каза Те Беро, после вдигна рамене и разпери ръце. — В частна колекция в Колегиум има един предмет. Малка кутия със страна не повече от петнайсет сантиметра. Не може да се отвори или поне вие не бива да я отваряте, ако ви е мил животът. Кутията е покрита с изящна дърворезба — лози, клонки, листа с абстрактен рисунък. С по-подробно описание не разполагаме, но ме увериха, че лесно ще познаете предмета. Като се има предвид местоположението му и необходимите за откриването му умения, задачата е преценена като неподходяща за редовната армия. Още повече че докато вие пристигнете в Колегиум, градът може да е в състояние на хаос, което да затрудни допълнително достъпа. Затова Империята разчита на вашите услуги, като хора независими.